Момчето кимна, след което разплакано избяга в нощта. Уакс не го последва.
Трябваше да се сетя, помисли си, като се изхвърляше във въздуха. Новините за убийството няма как да са се разпространили толкова бързо“ В замисъла имаше нещо повече от едно убийство. Поквара. Дали и други свещеници не бяха в опасност?
Двама души. Кървящата и някой друг? Или двама помощници? МеЛаан изглеждаше уверена, че Кървящата би предпочела да работи сама, но в доказателството имаше противоречие. А опитът от по-рано да убие Уакс, заговорът, включващ сервитьора в небостъргача ЗоБел, съвпадаше прекалено точно със страховете му от убиец, за да е просто съвпадение. Кървящата бе получила помощ, най-вероятно от чичото на Уакс. По-късно щеше да се занимае с това. Засега обаче имаше друга следа, която искаше да проучи.
В крайна сметка достигна мястото, което бе решил да открие: „Карети и кочияши Ашуедър“, голям открит двор в северния край на октанта, където беше подредена голяма флотилия от различни карети. Богаташки изглеждащи каляски със свалящи се гюруци. Обикновени кабриолети с не толкова разточителна тапицерия и дървена облицовка, които да привличат по-скромната клиентела. Няколко двуколки с къдрави пердета.
Най-обикновена в двора бе междуградската карета: четириколесно превозно средство с напълно закрито отделение за пътниците и седалка отпред за кочияша. В града ги наричаха барингтони, кръстени на лорд Барингтон, и макар че бяха боядисани доста налудничаво, стилът им беше по-скоро еднакъв. Личните карети на Уакс бяха барингтони.
Преброи седем в една редица, до една осветени от електрически лампи по върховете на високи стълбове, толкова високи, че да осветяват целия двор и съседните ниски сгради. Които, разбира се, бяха конюшни, както потвърждаваше носът му. Всички карети на компанията „Ашуедър“ бяха боядисани в лъскаво черно, обща черта за превозните средства, използвани за превоз на пътници из града, и имаха кръгъл щит отстрани, заявяващ семейното наследство на семейство Сет.
Щит, боядисан в сребристо. Цветът, който се бе отъркал в тухлите на уличката пред църквата. Вероятно Кървящата беше избягала в точно такава карета, на която бяха заповядали да изчака, докато тя убива свещеника.
Уакс огледа всички карети, като прокарваше пръсти по сребърните щитове отстрани. Нямаше одирания.
— Мога ли да ви помогна? — попита нечий рязък глас.
Металните източници му разкриха човек, който крачеше нагоре покрай подредените превозни средства. Не държеше оръжие, но имаше метални копчета на палтото, пръстен на всяка ръка, дребни монети в джоба и часовник в жилетката. Няколко игли на яката на ризата — изключително тънки линии — дадоха на Уакс представа колко е висок мъжът.
Той се обърна към гласа. Мъжът се оказа дундест, в отличителен фрак, което го идентифицираше като собственика на фирмата. През живота си Уакс се бе срещал с повече от един представител на семейство Сет. Така и не се бе спогодил с когото и да е от тях. Слаби или тлъсти, налети или мършави, до един имаха все същия пресметлив поглед, докато се опитваха да преценят с колко пари е готов да се раздели Уакс.
Очите на този Сет отскочиха към костюма на Уакс, който беше измачкан, мокрен и му липсваше шалче. В комбинация с пелерината вероятно не изглеждаше много изтъкнат, така че изражението на мъжа се втвърди. После забеляза ресните на пелерината.
Цялата му стойка незабавно се промени от „Стой настрана от каретите ми“ на „Изглеждаш като човек, който би платил малко отгоре за кадифени възглавнички“.
— Милорд — прибави той, като кимна. — Желаете ли да наемете карета за вечерта?
— Познавате ли ме? — попита Уакс.
— Уаксилий Ладриан, струва ми се.
— Много добре — каза Уакс, като бръкна в джоба си и извади малка стоманена пластина с гравировка от едната страна. Легитимацията му, доказателство, че е констабъл. — Тук съм по служба. С колко от тези карети разполагате? — той кимна към редицата.
Изражението на Сет увисна, докато осъзнаваше, че по всяка вероятност Уакс нямаше да му плати за каквото и да било тази вечер:
— Двадесет и три — отговори най-накрая той.
— Доста са из града все още — каза Уакс, — като се има предвид късния час.
— Работим, докато по улиците има хора, констабъл — отвърна Сет. — А тази вечер хората все още не са по домовете си.
Уакс кимна.
— Трябва ми списък с кочияшите, които все още работят, маршрутите им и всички предварително уговорени клиенти, които са взимали днес.
— Разбира се.
Сет изглеждаше по-спокоен, докато водеше Уакс към една малка постройка в центъра на двора. Преди да са стигнали, се появи карета — без одрани страни, — теглена от чифт запотени коне с увиснали глави и малко пяна по устите. По всичко изглежда, работното време беше дълго и за добичетата.