— А ти…
— Аз прескочих всичко това — отвърна Мараси. — Кандидатствах за важна длъжност и я получих — главен помощник на Арадел. Уаксилий влошава още повече нещата, защото съм свързана с него. Той е като вихрушка — отвява и съсипва всичко. Но освен това е добър в онова, което върши, и е високопоставен благородник, така че никой не се оплаква прекалено силно. Аз обаче…
— Не си с благородно потекло.
— Не достатъчно благородно — каза Мараси. — Баща им е низшестоящ, а аз съм незаконно родена. Това ме прави леснодостъпна мишена, докато Уаксилий си остава недосегаем.
МеЛаан се облегна в стола си и огледа помещението:
— Дух постоянно говореше за тези неща… че кръвната линия не бива да има предимство пред способностите. Работата ти трябва да впечатлява всички, не да ги заплашва. По дяволите, сама каза, че тук държите на равноправието.
— Така е — каза Мараси. — Точно затова получих и работата. Но то не пречи на хората да ме презират. Аз съм начинът, по който светът се променя, МеЛаан, а промяната плаши.
— Хм — проточи кандрата. — И низшите чинове просто се съгласяват? Някой би си помислил, че ще им хареса да видят, че някой като теб може да направи скок напред.
— Не знаеш много за човешката природа, нали?
— Разбира се, че зная. Изучавала съм и съм имитирала десетки хора.
— Тогава подозирам, че разбираш отделните личности — каза Мараси. — Интересното за хората е, че макар да изглеждат уникални, всъщност се подчиняват на схематично поведение. Исторически работническата класа винаги се е съпротивлявала по-силно на промените в сравнение с класата, която я подтиска.
— Наистина ли? — попита МеЛаан.
Мараси кимна. Понечи да вземе едни книжа от малката полица до бюрото си, но спря. Не му беше времето. Всъщност можеше и да стават свидетели на едно от изключенията от това правило — навън, на улиците. И, подобно на всяко преобръщане в общоприетия ред, когато се случеше, можеше да има насилие. Също като запушен парен котел, без излаз, докато внезапно… всичко не избухне.
На никой не му харесваше мисълта, че са го преметнали. Хората в Елъндел обичаха да си представят, че водят хубав живот — повтаряха им, че Хармония ги е благословил с богата и изобилна земя. Човек можеше да слуша всичко това до време, преди да започне да си задава въпроса защо всички плодни градини са собственост на някой друг, докато на теб ти се налага да работиш дълги часове, само за да нахраниш децата.
Мараси се зарови в съдържанието на папката, което изброяваше събитията около наводнението на изток. МеЛаан се настани удобно на мястото си. Какво любопитно създание бе тя, седеше си с високо вдигната глава и посрещаше хвърлените погледи без ни най-малка загриженост какво ли мислят за нея.
Миклин беше досаден, но не позволяваше на недоволството си да подкопава работата му, която си оставаше добросъвестна и цялостна. Беше включил докладите на констаблите по скъсването на язовирната стена, отчет от инженера, разследвал проблема, и изрезки от елънделските вестници, отнасящи се до катастрофата.
Но най-важното беше, че бе приложил запис от процеса и последвалата екзекуция на фермера, причинил наводнението. Фермерът твърдеше, че е искал да съсипе реколтата на съседа си под прикритието на „нещастен случай“. Но саботьорът бе заредил прекалено голямо количество динамит и бе пробил достатъчно голяма дупка в стената на язовира, че да накара цялото съоръжение да дефектира. Десетки убити, съсипани реколти из целия район, което на свой ред бе довело до недостиг на храна.
Защитата бе призовала свидетели, твърдящи, че саботьорът, мъж на име Джонст, се е държал странно. Твърдяха, че очевидно е полудял. И колкото повече научаваше Мараси, толкова по-убедена ставаше, че е бил луд… най-малкото, защото Кървящата беше полудяла.
— Погледни тук — каза тя, като подаде на МеЛаан една от изрезките.
Кандрата я взе, прочете я и изсумтя:
— По време на процеса не е успял да си припомни имената на собствените си деца?
— Прилича на силно доказателство, че Джонст е бил подменен, не мислиш ли?
— Да и не — отвърна МеЛаан. — Старата гвардия наистина ги бива в проучванията на хора, преди да приемат формата им. В последно време не ни се налага да проучваме толкова сериозно… повечето от формите, които възприемаме, са на личности, които сами сме създали. Ако това е Кървящата, трябва да е била притисната от времето — тя посочи раздела в долната част на изрезката. — Ако питаш мен, това тук е далеч по-сериозно доказателство.