— Да, макар да не знаех името й. Но, фройлайн, още едно обяснение! Хер Фон Рандау беше днес при мен. Защо се направихте, сякаш не се познавате?
— Аз не съм го сторила.
— О, напротив! Защо не говорихте с него?
— Първо, защото нямаше време за това, и, второ, той изобщо не можеше да ме заговори. Та вие веднага ме обсебихте изцяло. Заприказвахте за обущарски дъщери, за дюкяни, работилници. Не знаех какво да мисля за вас. А когато отгатнах, трябваше незабавно да побягна, за да не предизвикам със смеха си неодобрението ви.
— Значи Рандау е разиграл комедия с мен?
— Във всеки случай си е позволил една шега.
— Почакай, момче! Солено ще ти излезе това желание в бъдеще!
Старият Хагенау помоли за обяснение и го получи, доколкото бе сметнато за необходимо. След това четиримата седнаха на сериозен разговор, докато слънцето залезе. Тогава се разделиха, Най-напред баща и син крачеха мълчаливо един до друг. После старият Хагенау наруши тишината:
— Очарователно същество, нали?
— Ангел. Иска ми се да се запозная с брат й, към когото храни такава любов. Какво изключително момиче.
— Само да беше богато. На буржоазния произход човек би могъл да махне с ръка. На тези неща вече не се държи така педантично както по-рано.
— Сега съм любопитен за тази Теодолинде.
— В сравнение с Хилда тя е една напълно разцъфнала роза. Можеш да бъдеш убеден, че ще получиш една много красива жена.
— Ще я видя утре веднага щом се върне баща й.
С това разговорът бе приключен и баща и син се отдадоха мълчаливо на мислите си…
Глава 6
Визита в Хиршенау
Барон Фон Фалкенщайн се беше появил изненадващо в Хиршенау. От известно време бе идвал няколко пъти в замъка, докато преди арестуването на Капитана никога не го бяха виждали тук. И днес управителят лично се завтече, за да му помогне да слезе от каретата. Човекът беше заел сегашното си място само няколко седмици преди задържането на барон Франц и бе принадлежал към неговата банда.
— Нещо ново да не се е случило? — попита Фалкенщайн.
— О, твърде много! — отговори управителят. — Моля да се качим! Горе никой няма да ни наблюдава. Там ще се предоставя на услугите ви.
Отведе посетителя горе в един ъглов салон и поднесе освежителни питиета.
— Вестниците упорито мълчат — каза хер Фон Фалкенщайн. — Откак старият ковач Волф се хвърли през прозореца, нищо ново не сме чули. Иска ми се да знам как ще приключи тая работа.
— Нещастно за клетия господар. Той бил признал всичко.
— Глупак!
— Съвсем не! Ръцете му били изкълчени, към това се добавило и едно възпаление, което му причинявало безумни болки, и ето как признал всичко.
— Глупост! Ако беше продължил да отрича, щеше да спечели време. Можехме да го освободим или да отстраним най-важните свидетели. Но след като е признал, сам се е предал в ръцете на палача.
— О, Боже! Добрият господар!
— Да. Аз също не позволявам да се говори лошо за него. Той можеше да повлече със себе си в нещастието мнозина от своите съучастници — мен, вас, младия ковач и още множество други хора. Ето защо нека му пожелаем един по-бърз край.
— Наистина ли мислите, че се касае за живота му?
— Безусловно! Тоя проклет княз Ван Зоом по-рано няма да си отдъхне. Е, поне има утеха, че после баронството няма да попадне в чужди ръце. Ние нали сме тук, старите Фалкенщайн — все още способни да развием нови, силни клони.
— Де да можеше само да стане така!
— Без всякакво съмнение. Другояче изобщо не може да стане.
Управителят сви рамене и каза:
— Други не мислят като вас, милостиви хер.
— Други? Кои?
— Хм-м! Говори се, че малкият Роберт бил още жив.
— Глупости!
— Навсякъде го приказват. Старият ковач имал нареждане да го умъртви, но му запазил живота. Сега са намерили истинския наследник. Роберт е жив.
Фалкенщайн пребледня. Скочи от мястото си и извика:
— Проклятие! Ние се държахме вярно един за друг, Франц и аз. Нима сега не само единият ще бъде осъден, но и ще бъдат иззети плодовете на всички напрежения на другия? Това няма да стане, няма да го позволим!
— Какво може да се направи срещу това?
— Ще видим. Първо ми представи доказателство, че младокът е още жив!
— Доказателството е налице, лежи при съдебните преписки на съдия-следователя. Днес тук пристигна един съюзник, който имаше в ръка една верижка на Хелфенщайн. Тя също така потвърждава съществуването на Роберт фон Хелфенщайн.
— Кой е той?
— Един часовникар и златар на име Якоб Симеон. Той е един от малцината, които имаха щастието да не бъдат заловени, но сега и на него му станало тясно около врата. Плюл си на петите и дойде при мен, за да ми отправи някои предупреждения.