Тя помълча известно време. После попита:
— Искате да гледам на себе си като на ваша годеница?
Той я дръпна към себе си и така я обгърна, сякаш се канеше да я задуши. Тя не само изтърпя прегръдката, но и отвърна. Целуна го доброволно и му зашепна нежни изрази, за да не се породи някакво подозрение у него. „Увреденият“ крак беше напълно забравен. Седяха един до друг интимно прегърнати. Но въпреки щастието си той извади един лист, на който тя трябваше писмено да потвърди годежа.
— Баща ти какво ще каже? — попита загрижено.
— Той не бива веднага да научи — отговори момичето. — Ще му дойде много ненадейно. Той има съвсем други планове за мен.
— Искаш да кажеш, че нашият годеж на първо време трябва да остане в тайна?
— Да.
— Колко дълго?
— Да речем два месеца.
— Добре, но повече няма да чакам. Тук се сещам за крака ти. Много ли те боли още?
— Не толкова много както преди. Компресът помогна. Нека видим дали ще мога отново да вървя!
Тя стана и, гледай ти… тръгна. Вярно, симулира още болка, но заяви, че според нея кола няма да й бъде необходима.
Той обаче настоя да я придружи. Момичето не биваше да отблъсне това предложение. Обу обувката си и закуцука към имението с израза на жена, измъчвана от болки. В градината спряха да се сбогуват.
— Кога ще те видя отново? — попита мъжът.
— Сега още не знам. Аз ще дойда при теб — отвърна тя бързо.
— Добре! Кога мога да те очаквам?
— Веднага щом ми се удаде възможност. Но ти обещавам, че от парите ти ще си купя една брошка с диаманти и ще я сложа за пръв път в деня на годежа. Лека нощ!
Побърза да се отдалечи. Когато беше достатъчно далеч, спря, пое си дълбоко дъх и каза:
— Какви сцени! Но аз съм красива, а въздействието на женската красота върху мъжете трябва да е страшно, че дори стари скъперници броят такива суми. Естествено, сега с него и с мен е свършено. Той повече никога няма да ме докосне.
В своята стая отдели петте хиляди гулдена за себе си. После потърси баща си.
— Излязла ли беше? — попита той. — Да не би при него?
— Да.
— С какъв резултат?
— С този.
Сложи в ръката му двайсет и петте хиляди. Той подскочи от изненада.
— Как е възможно? — извика. — Цялата сума!
Тя се усмихна саркастично.
— Тези пари са годежният ми дар от стария Винтер. Владетелят на замъка трепна.
— За Бога!
— Толкова ли е страшно?
— Годеж? Такова нещо не може да стане!
— Няма и да стане. Аз няма да сдържа думата си.
— Той има думата ти?
— Дори писмено.
— Каква непредпазливост!
— Примири се! Ние трябваше да имаме парите. Работата ще се уреди.
— Ако Хагенау разбере нещо!
— Нищо няма да разбере — успокои го тя. — Любопитна съм дали ще ми хареса. Ти каза, че бил наричан от приятелите си Жерава. Значи при всички случаи не е хубав!
— Но имал добро сърце.
— Това е най-главното. Аз не се стремя към брак, в който съпружеската двойка се мръщи до смъртта. Искам да имаме пълна взаимна свобода. Аз съм красива, е, добре, значи не трябва да принадлежа само на един. Лицето на моя мъж не ме интересува. Но той трябва да е такъв, че да мога да живея с него.
С това разговорът беше приключен и тя се върна в стаята си, изключително доволна от своята рафинираност.
Глава 8
Отмъщение
На другия ден двамата Хагенау, баща и син, отидоха да посетят Фалкенщайн. Бяха отрупани с внимание, което веднага направи впечатление на Жерава и го накара да застане нащрек. Скоро след пристигането двамата бащи се оттеглиха под някакъв претекст, за да могат Теодолинде и Валтер да се обяснят.
Валтер Фон Хагенау внимателно беше огледал отредената му годеница. Когато стояха сега един до друг при прозореца, около устата му трепна саркастичен израз. Изсмя се късо и каза:
— Аз обичам откровеността, милостива фройлайн. Вие навярно също?
— Да. Нашите гледища в това отношение съвпадат.
— Тогава нека бъдем откровени! Известна ли ви е причината на днешното ми посещение?
— Да.
— Ние трябва да се опознаем. Ето защо аз предлагам взаимно да си облекчим тая мъчителна работа. Аз харесвам ли ви?
— Външно ли имате предвид или…
— Най-напред външно!
— Хм-м, Жерав!
— Благодаря! — ухили се той. — Това действително е откровено. Значи моят боен прякор е стигнал и до тук. Е, да, аз наистина не съм красив!
— Но това не се и иска. Вашата духовна страна много вероятно ще ме удовлетвори.
— Да се надяваме. Тази духовна страна ще положи всички усилия да спечели симпатиите ви.
— И навярно не без успех. А сега мога ли и аз да попитам дали ви харесвам?