— Не и когато Лайнбах ми нареди.
Бърнард се засмя и гласът му разцепи тишината като изстрел.
— Не ходи тогава. Можеш да започнеш по-отрано при мен. Положил съм основите на няколко сгради към гробищния хълм.
— Ако още не ти трябвам, ще изчакам малко. Бърнард свали сакото си и сякаш искаше да проникне войнствено в духа на гората.
— Ти въобще не ми трябваш. Напротив, аз ти трябвам. — Когато Станли нито се съгласи, нито се възпротиви, Бърнард рече още по-високо:
— Нека да откачиш.
— Напротив. Опитвам се да си избистря ума.
— Стой тук да засмърдиш. Скоро и ще залазиш на четири крака. На, оставям ти цигарите си.
— Благодаря ти. Бърни, но аз вече не пуша толкова.
След като тумтящите стъпки заглъхнаха, у Станли продължи да кънти чувството, че се е борил с брат си, и, общо взето, окуражен, бе постигнал обичайната отсрочка на пълното си поражение.
Отшелникът пусна корени в гората и филизите на навика покълнаха. Самотата е двуизмерно състояние, чиито проблеми могат ясно да се представят графически. В една близка рекичка течеше бистра вода, Станли си готвеше на двоен газов котлон храна от консерви, купувани веднъж седмично от западналото магазинче в покрайнините на града, където му бяха благодарни за оборота. Макар да си бе донесъл пушката, не стреляше от страх да не раздразни с бракониерството си невидимите власти, които го бяха оставили на мира. Готвенето разделяше дните му на части, а през другото време претопляше храната или комбинираше остатъците и така му оставаха доста часове за любимите дърводелски занимания.
Разрешаваше проблемите на отделителната си система, като копаеше една след друга дълбоки дупки, постепенно запълвани отново, с мисълта, че те ще бъдат вечни извори на богато плодородие в гората. За да се раздвижи, сечеше повалени дървета, а за да се стопли, гореше цепениците в едновремешното огнище, което бе изчистил по класическия способ — с тънко борче, промушено през комина. Четеше съвсем малко. Газта, която мъкнеше през гората в двадесетлитров бидон, беше твърде ценна, че да се използува за осветление. През едно от вехтошарските посещения в някогашния си дом отиде на тъмния таван и взе наслуки две книги от прашасалите купчини, натрупани от майка му. Докато беше жива, четеше неуморно — и тя по своему отшелница. Долу разбра, че държи в ръце сивокафяв роман за английското висше общество, издаден в 1913, и тревистозелените мемоари на някаква актриса, обиколила с турне Американския запад след Гражданската война. Привечер, в магическата атмосфера, когато хората обикновено са посягали към Библията, той винаги попрочиташе по няколко страници от едната или другата книга, не за да разбере какво става по-нататък, а в предусещане на внезапно, частично озарение. И наистина рядко оставаше разочарован, защото все едно дали действието се развиваше в балната зала на съсекски замък или край импровизираната сцена в Додж Сити, случките (дъщерята на обеднял аристократ отказва да танцува със сина на могъщ индустриалец; някакъв мексикански разбойник е убит, докато се играе сцената на обезумяването на „Крал Лир“) имаха един и същ удивителен, изненадващ ефект, представляваха щрихи от необикновен свят.
Храбрата стара дукеса, чиито надежди бяха така дръзко разбити, изрази шепнешком желанието си да бъде отведена от залата в някое уединено кътче, където да съзерцава с любящ поглед искрящите отломки на тия надежди, докато може би ги възстанови отново.
Рядко имаше страница, която да не съдържа някое изречение, поразяващо с косвеното си отношение към настоящето; тези изречения се изплъзваха от страниците, заставаха пред очите на Станли, навлизаха в съзнанието му, в живота му.
Долових паниката, обзела зрителите. Продължих да бръщолевя песенчицата си, ала застрашителният шепот нарастваше. Подтикната от отчаянието, аз скъсах вървите на шапката и звънчетата и дългите ми коси рукнаха по пъстрите одежди. Дори в мечтите си не очаквах тъй да се слиса публиката при разкритието, че Шута е жена, след което всички замлъкнаха усмирени. В края на действието, след овациите на тия загрубели мъже, заплаках, премаляла.
При такива откъси Станли съзираше някакъв ангел в душата си: жена, чиито дрехи прикриваха пола й, и тя изискваше от него да продължи изкачването по най-стръмната житейска пътека към платото на пълното проясняване.
Въпреки че дните му се подчиняваха на симетрията, нощите му й се изплъзваха; появяваше се един неудържим натрапник — безсънието, за да руши и осмива порядъка на битието му. Няколко нощи сънят му убягна напълно. Често се събуждаше под студената луна и със стиснати очи се втурваше назад към тъмните двери на унеса, които се бяха открехнали, за да излезе, но сега те оставаха залостени, докато зората не ги разтвореше с полъх светлина. Сякаш като се разтовари от толкова много светски неща, олекна твърде много: за да потъне в съня, и очиствайки се от толкова злини, пренебрегна една животинска потребност, която сега си отмъщаваше на оголените му нерви, както зъбите болят след старателно измиване. За да се поуспокои, той си спомняше разни жени, но съвкуплението му с тези призраци само подсилваше пустотата. Лежеше буден и се виждаше като камък, лишен от тежест, като тяло без образ и се питаше дали някога съществуването му като личност е било истинско или просто илюзия, създадена му от жените. Отначало майка му бе тая, която моделираше с грижовен поглед всеки инч от растежа му, а сетне доброжелателната върволица, завършваща с Лорета, която в разнежени мигове бе възхвалявала мъжествената красота на гръдта му, тъй че споменът за нея или дори само за двутонния й фургон, клекнал сред пълзящи растения, наистина разширяваше гръдния му кош и изопваше кожата му — гладка и загоряла. Защо всъщност си бе донесъл огледало, ако не за да играе то ролята на жена, и като накланяше глава на една и друга страната, поглаждайки брада с прикрита усмивка, той търсеше да види там чертите, оживявани по-рано от женското възхищение. Зарадва се, когато Лорета му дойде на гости. Това стана в края на април. Радостно облекчение се разля в гърдите му, щом несъразмерното й тяло в синя рокля и сив пуловер се появи между дърветата. Тя нагази в избуялата папрат, която погълна глезените й. Те бяха тънки за такова мощно тяло.