«Слънцето вече изгря?» Лилия подскочи. Последната част от пътуването им ги бе превела през множество коридори и тунели, и тя осъзна, че от часове не беше виждала небето.
— Трябва да се връщаме! — възкликна момичето.
— Съжалявам, Лилия — рече Лорандра. — Слънцето отдавна изгря. Пропуснахме шанса си да се върнем. Не вярвах, че ще ни отнеме толкова много време да намерим човек, който да може да ни помогне. Искаш ли да се върнем?
Лилия се взря в жената. «Ако се върнем сега, Гилдията ще се погрижи повече да не можем да избягаме. Няма да можем да помогнем на Наки».
Трябваше да се досети, че това ще се случи. Тя смяташе да се измъкват навън всяка нощ да разпитват нужните хора и да се прибират в Наблюдателницата преди зазоряване — и така, докато не открият Наки. Още когато се спускаха от покрива на кулата тя разбра, че бягството им няма да може да бъде повторено с лекота. Беше им провървяло, че един от пазачите беше почти заспал прав и не поглеждаше към покрива на Наблюдателницата. Втори път нямаше да извадят този късмет.
— Не — отвърна Лилия.
Лорандра се усмихна и кимна одобрително.
— Не се притеснявай. Ще намерим Наки. Когато им я заведеш, те ще ти простят бягството.
Лилия успя да се усмихне.
— Благодаря ти, че ми помагаш
Лорандра се обърна към мъжа. «Той сигурно е Крадец — помисли си Лилия. — Но тя пък е отстъпница. Страхотна компания съм си намерила. На Наки щеше да ѝ е доста забавно».
В компанията на Лорандра броденето из подземния свят на Имардин бе много по-плашещо за Лилия, отколкото в компанията на Наки. Но пък казанджийниците сигурно бяха най-безопасното място за среща с престъпници. Целта на търговията бе да привлича, а не да отблъсква клиенти. Двете с Наки всъщност не бяха навлезли дълбоко в този свят. Лорандра бе довела Лилия в самото му сърце.
«Тя не е длъжна да ми помага. Аз изпълних моята част от сделката: измъкнах ни от Наблюдателницата. Ако искаше да ме измами, досега да ме е зарязала някъде в града. Но тя изпълнява обещанието си: помага ми да намеря Наки».
Това бе единственото нещо в този непознат, опасен свят, в което можеше да намери утеха. Тя бе поела голям риск, доверявайки се на тази жена, но като че ли си заслужаваше.
«Неочаквано се оказа, че онова глупаво нещо, което Наки ме накара да направя — да науча черната магия — сега ми помага да се измъкна от Наблюдателницата в компанията на човек, който може да я спаси».
Глава 19
Бегълци
Лоркин отвори очи, видя, че Тивара седи до леглото му, и се усмихна.
Мислех, че не ти е позволено да се виждаш с мен.
Тя улови погледа му и се наведе напред.
— Как се чувстваш?
— Добре. По-добре. Да не би да си стояла тук през цялото време?
Тивара сви рамене и огледа стаята.
— И без това няма какво толкова да правя. — Тя се облегна назад и устните ѝ потръпнаха. — По-добре е, отколкото да гледам канала.
— Радвам се, че мислиш така. — Той се надигна и се протегна, като се сети тъкмо навреме, че е напълно гол под завивките. Погледът ѝ се плъзна по гърдите му и тя повдигна вежди. После се изправи и посочи стола, където бяха оставени чисти панталони и туника.
— По-добре се измий и се облечи. Скоро ще започне процесът срещу Калия, а ти миришеш по-зле и от канала.
Тивара се измъкна от стаята и затвори вратата зад себе си. Лоркин стана от леглото, намери в нишата голям леген с вода и спаржа за търкане, и се възползва от тях. Похитителките му бяха оставили кофа в помещението, но не си бяха правили труда да му помагат да се облекчи, което е доста трудно, когато си с превръзка на очите и завързани зад гърба ръце. Не се изненадваше, че смърди.
След спасяването му енергията му стигна колкото да похапне, да се съблече и да се свлече като мъртъв в леглото. Сега се огледа, чудейки се къде се намира. Стаята беше малка и освен леглото, в нея имаше само още два стола.
Щом се облече, той отвори вратата и примигна изненадано. Коридорът беше пълен с народ. Тивара стоеше до вратата и щом се появи, го хвана под мишница.
— Тъкмо навреме — каза му тя, повеждайки го надясно. Хората се обръщаха след него. Някои изглеждаха приятелски настроени, други — враждебни. Отвличането му от Калия не беше просто обикновен скандал и тъй като посред зима всички прекарваха по-голямата част от времето затворени вътре, процесът сигурно щеше да привлече вниманието на всички.
«Вероятно това ще задълбочи разделението сред Изменниците — помисли си той. — Дано не увеличи проблемите им, което може да се превърне в поредното нещо, за което да ме обвинят».