Скоро двамата с Тивара стигнаха до входа към Залата на Говорителите. Влязоха вътре и веднага бяха придърпани настрани от една магьосница, която ги накара да застанат до стената. След това Лоркин огледа стаята.
Всички Говорителки седяха по местата си, с изключение на Калия, която стоеше в другия край на залата, точно срещу Лоркин и Тивара, обградена от две магьосници. Стаята бе претъпкана с народ. Всички стояха прави и гласовете им се сливаха в напрегнат звук.
Разнесе се звън. Всички глави се обърнаха към говорителките и говорът утихна. Лоркин видя, че Ръководителката на Масата Риая държи в ръцете си камбана с много по-малки размери от необходимото, за да се получи толкова силен звук. Онези от Изменниците, които се намираха в амфитеатралната част на залата, насядаха по стъпалата, а останалите се отдръпнаха към стените. След като всички се успокоиха, в стаята влезе още един човек. Изведнъж настъпи пълна тишина и Говорителките наставаха от местата си, за да посрещнат кралицата, която вдървено се придвижваше към креслото си.
Преди да седне, Дирала се обърна с лице към хората си. Всички притиснаха ръце към сърцата си. Лоркин направи същото. Кралицата кимна на събралата се публика, след това на Говорителките и накрая седна. Всички Говорителки заеха местата си.
— Започваме съда над Говорител Калия, която е обвинена в отвличане и насилствено разчитане на съзнанието на Изменник. Призовавам Лоркин.
Погледите на всички се обърнаха към него, докато той отиваше към масата на Говорителките.
— Разкажи ни какво ти се случи.
Лоркин започна разказа си от момента, когато се нахвърлиха върху него в тъмното. Описа как е установил, че ръцете му са вързани, че има превръзка на очите и не може да изпраща мисловни призиви. Протегна ръце, за да покаже раните си — Тивара му беше казала да не ги изцелява — и обясни, че похитителите му са го поддържали слаб, като често са източвали силата му.
Той потисна неохотата си и описа как Калия е разчела съзнанието му. Припомни си как е извлякла познанието за Лечителството и как е претърсила спомените му за всичко, което би могла да използва срещу него. Сред публиката се разнесе ропот. Той продължи да им разказва за намерението на Калия да го убие и да обяви, че е напуснал Убежището. Незнайно защо след думите му залата утихна. Някои изглеждаха разтърсени, но на лицата на други бе изписано недоверие. Той завърши разказа си с това как Тивара и Савара го бяха намерили.
— Ти не си давал на никого позволение да черпи от магията ти или да разчита съзнанието ти, нали?
— Не.
— Даваха ли ти храна и вода?
— Не.
— Колко магьосници те пазеха и изтегляха силата ти?
— Не знам. Винаги присъстваха по две, но не знам дали са били едни и същи. Сигурно са работели на смени, тъй като източването продължаваше и през нощта.
Риая погледна многозначително Говорителките, след което отново се обърна към него.
— Ще се подложиш ли на разчитане на съзнанието, за да докажеш историята си?
Той се замисли. Макар че при мисълта някой друг да рови из спомените му по гърба го полазиха тръпки, той предпочиташе да рискува това, вместо да позволи Калия да се измъкне безнаказано. Всеки Изменник, който проникнеше в съзнанието му, щеше да получи познанието за лечителството, но то така или иначе беше откраднато. Беше ли го предала Калия на последователите си? Може би не бе имала тази възможност. Но ако тя се подложеше на разчитане на съзнанието, познанието така или иначе щеше да се разпространи.
Лоркин чувстваше погледите на всички върху себе си. «Спечели малко време — каза си той. — Накарай ги първо да опитат други начини за установяване на истината».
— Да, но само ако няма друг начин — отвърна той.
Риая отново погледна към Говорителките.
— Някакви други въпроси?
Жените поклатиха глави. Риая кимна на Лоркин.
— Свободен си.
Той се върна обратно и застана до Тивара. Тя му кимна и се усмихна.
— Призовавам Говорителката Савара, за да разкаже за своето участие в случая.
Савара се изправи. От разказа ѝ Лоркин научи, че Ивар я бе известил за изчезването му. Тя беше разследвала дали не е напуснал Убежището и го бе потърсила из помещенията, но също така беше уредила всеки човек, който напоследък е чуван да говори срещу него, да бъде следен. Това я отвело до една изоставена пещера близо до нестабилната част от града, където заварила Калия да разчита съзнанието на Лоркин.
Ръководителката на Масата каза на Савара да седне и се обърна към Калия.
— Говорителко Калия, излез пред всички, за да бъдеш съдена.
Калия отиде в центъра на стаята и се обърна с лице към Масата. Тя застана там с гордо вдигната глава и високомерно изражение на лицето.