— Налага се да свиква с доста неща — каза му Сония. — Уморен съпруг, който отсъства повече отпреди, град, който не познава, далеч от хората, които познава и които я разбират — и съм сигурна, че доста се страхува за теб.
Дориен кимна.
— Понякога…
Сония зачака, но Дориен я погледна измъчено и поклати глава.
— Понякога какво? — нежно го подтикна тя.
Магьосникът наведе поглед към масата.
— Понякога — каза той с нисък, натежал от вина глас, — ми се иска да не се бях женил за нея.
Сония го погледна изненадано. Беше го подтикнала да говори, защото смяташе, че ще признае, че също се страхува. Той я погледна със замъглени, неразгадаеми очи.
— Трябваше да се оженя за магьосница. Щяхме да имаме… повече общи неща.
Сония отмести поглед и се вкопчи в първото нещо, което ѝ мина през ума, за да го
откъсне от мрачните му мисли. Колкото и да не харесваше Алина, тя не искаше да види как Дориен наранява семейството си. Преместването в града бе подчертало различията между него и съпругата му, и го бе откъснало от приликите.
— Свързват ви селото и любовта към природата. Сега това може да не ти се струва толкова значимо, но ти винаги си се чувствал добре там.
Дориен я погледна нещастно, после отпусна рамене и кимна.
— Права си. Но недоверието на Алина ме кара да се чудя дали тя не вижда нещо, което аз пропускам. Изморих се от въпросите ѝ.
— За болницата ли? Или за търсенето?
Той кимна.
— Редом с разни други неща.
— Тогава я доведи тук някой ден. Покажи ѝ какво правим. Поне ще разкриеш част от загадката, свързана с работата ти.
По лицето му премина замислено изражение, той я погледна и се изправи.
— Е, време е да се сменим.
Тя кимна и също стана. Изчака го да излезе иззад масата, мина зад нея и седна в същия стол, на който бе седял той.
— Има ли съобщения от Сери? — попита тя.
— Не — отвърна Дориен.
Сония въздъхна.
— Разпоредителят реши да проверява напредъка ни по няколко пъти на ден — предупреди го тя. — Не се изненадвай, ако се отбие у дома ти.
Дориен потрепна.
— На Алина това _ужасно_ ще ѝ хареса. Лека нощ Сония.
Тя се усмихна.
— Лека нощ Дориен.
Когато вратата се затвори зад гърба му, тя огледа стаята, за да се увери, че има всички необходими лекарства, превръзки и инструменти, след което отново седна на стола. Скоро се разнесе и първото почукване по вратата.
Сония се пресегна с магия и я отвори. За нейна огромна изненада на прага стояха Дориен и лечителката Никея.
— Току-що пристигна съобщение — каза ѝ той.
— Дай го.
Никея подаде листче хартия на Дориен, усмихна се на Сония и забърза обратно по коридора. Дориен влезе в стаята и затвори вратата зад себе си. Той подаде листа на Сония.
С>
«Голяма среща довечера. Ела за вечеря. Донеси сладкиши».
С$
Тя го погледна и пулсът ѝ се ускори.
— Това е то — каза тя. — Възможността, която очаквахме.
Бяха се разбрали със Сери, че ако става въпрос за среща на Скелин с новия работодател на Аний или Крадеца, за когото работеше той, приятелят ѝ да спомене нещо «голямо». Вечерята означаваше час след залез-слънце. Молбата за сладкиши означаваше да отиде при него в стаята под магазина за сладкиши.
— Би трябвало да съм по-доволен, отколкото се чувствам — промърмори Дориен.
Сония се усмихна мрачно.
— Не се тревожи. Ще повикам още някой от лечителите. Бих предпочела да изпратя човек в Гилдията, но нямаме време. Макар че сигурно можем да повикаме някой от Лечителницата да помогне тази вечер тук.
Дориен кимна.
— Можем да опитаме.
След като поспа няколко часа и се нахрани спокойно сред хора, които не бе видяла да пребиват до смърт човек на улицата, Лилия се почувства много по-спокойна. Беше ѝ по-лесно да потисне притесненията си за това, че не бе успяла да се върне в Наблюдателницата. Вместо това започнаха да ѝ се струват много по-важни притесненията във връзка с хората, на които бе избрала да се довери.
Макар да се чувстваше уверена, че няма да я наранят, защото владееше магията си, тя знаеше, че има и други начини да се възползват от нея. Можеше само да се надява, че Лорандра ще изпълни уговорката им. Въпреки че засега възрастната жена се придържаше към нея, Лилия се съмняваше, че ще продължи да го прави, ако търсенето на Наки я сблъска с някой съюзник или цената за намирането ѝ се окаже твърде висока.