«Усилията, които полага, за да ми помогне, ми се струват по-големи от онова, което направих за нея. Аз само я измъкнах от затвора. Не се наложи да искам услуги от никого.
След като видях света, на който принадлежи, не вярвам, че тя ще оцени жертвата, която направих, и сигурно ще ми стовари нови проблеми с Гилдията на главата. Лорандра не разбира, че аз искам да се върна и един ден отново да бъда част от Гилдията, защото самата тя никога не го е искала».
Крадецът, чието име беше Джеми, бе уредил среща с друг Крадец, който може би знаеше къде се намира Наки. Той, Лорандра и Лилия, заедно с още една жена и един мъж, които очевидно бяха телохранители, бяха тръгнали час по-рано и бяха преминали по един подземен коридор до някакъв склад. Оттам тръгнаха по тъмните улички под дъжда, и увити в тежки палта с качулки, стигнаха до една пивница.
Изкачиха се по стъпалата и се озоваха в малка стая, в която имаше два стола и маса. В стаята бе студено и Лилия се изкуши да затопли въздуха, но Лорандра я бе предупредила да не използва магията си, освен ако не е наложително. Телохранителят се приближи до Джеми и му каза нещо. Крадецът се намръщи и се обърна към Лорандра.
— Преди да продължим, трябва да обсъдим цената.
— Каква цена? — Лорандра присви очи и погледна към Лилия. — Чакай ме тук — каза ѝ тя. — Няма да се отдалечаваме много.
Тя тръгна към вратата. Джеми даде знак с глава на телохранителя си да го придружи. Мъжът погледна към колежката си и ѝ даде някакъв сигнал, преди да излезе в коридора и да затвори вратата зад себе си.
Смаяната Лилия се отпусна в един от столовете.
Телохранителката отиде до вратата и се заслуша в гласовете, които се разнасяха отвън. Лилия я наблюдаваше, чудейки се как жена се е захванала с такава работа. «По-млада е, отколкото ми се стори в началото» — помисли си тя. Взирайки се внимателно в нея, Лилия забеляза няколко белега по ръцете на жената и един на врата ѝ. Начинът, по който палтото ѝ висеше и помръдваше, подсказваше, че в него са скрити различни предмети. «Може би ножове? Едва ли има меч…»
Жената се обърна и погледна към Лилия. Лицето ѝ изразяваше нерешителност. Тя поклати глава и въздъхна.
— Знаеш ли на кого смятат да те предадат?
Лилия примигна.
— Мен ли?
— Да, теб.
— Ще ме заведат при някакъв друг Крадец.
— Значи така са ти казали. — Жената сви устни. — Името му е Скелин. Знаеш ли кой е
той?
Скелин? Синът на Лорандра е Крадец? Лилия усети как кожата ѝ настръхва. «Защо Лорандра не ми каза, че ме води при сина си? Да не би да си мисли, че като осъзная, че е магьосник, ще се уплаша и ще избягам? — Тя преглътна тежко. — Сигурно е права. Той е по-страшен от нея, защото владее силата си».
Жената я гледаше очаквателно.
— Мислех си, че преди да се видиш с него, ще ми помогнеш да намеря Наки — обясни Лилия. — Каза ми, че ще се срещнем с един човек, който има по-големи възможности да я открие и може би той е най-добрият…
— Скелин е магьосник. — Жената се отдалечи от вратата, хвана се за облегалките на стола и впери поглед в Лилия.
— Знам…
— А _ти_ знаеш черната магия. Наистина ли си мислиш че ще намери безплатно приятелката ти? Той няма да направи нищо за теб, докато не го научиш на черната магия.
— Ще откажа, докато не намери Наки.
Погледът на жената беше непоколебим.
— Да предположим, че го направи. После какво?
Лилия не можеше да се сети за подходящ отговор. Телохранителката погледна към вратата, после отново въздъхна.
— Не е необходимо да предаваш всички, за да намериш приятелката си — каза ѝ тя. — Има и други, които могат да ти помогнат. Други, които няма да те изнудват, защото знаят по-добре от всички, че Крадците не трябва да имат достъп до магията. Особено черната магия.
— Аз… не знаех.
Жената пусна облегалките на стола и се изправи.
— Сигурно е така.
Лилия поклати глава. Чувстваше се глупава, безпомощна и уплашена.
— Аз… вече сигурно е твърде късно, нали? Какво друго бих могла да направя?
Жената погледна към вратата, а след това към Лилия.
— Никога не е твърде късно. — Шепотът ѝ звучеше напрегнато. — Мога да те измъкна оттук и да те запозная с хора, които могат да намерят приятелката ти, без да се налага да обучаващ когото и да било на черна магия. Но само ако дойдеш с мен още сега.
Лилия погледна към вратата. Лорандра се беше съгласила да ѝ помогне. Беше сключила сделка с нея и засега като че ли я изпълняваше. «Но да повика Скелин на помощ… той сигурно ще направи друга уговорка… ако има някакъв начин да се измъкна оттук, трябва да опитам».
— Сигурна ли си, че можеш да намериш Наки?