— Засега ще останем тук — каза ѝ телохранителката, докато отново оглеждаше улицата. — Те ще тръгнат по познатите маршрути, няма да претърсват къщите. — Тя се ухили. — Предполагам, че ако аз знаех, че си възвърнала силата си, а Лорандра не го знаеше, двете можехме просто да излезем оттам, но тогава пък щяха да ни преследват. А и има нещо удовлетворяващо в това да изчезнем незабелязани и да се скрием право под носа на врага. — Внезапно усмивката ѝ се стопи и тя се намръщи, сякаш се бе сетила за нещо лошо.
— Какво има?
Жената изкриви лице.
— Като изключим това, че си загубих работата, трябваше да свърша и някои други неща. Хората ще чакат съобщението ми и когато то не се появи, ще започнат да се тревожат за мен.
— Ох. — Лилия почувства как я жегва вина. — Ами… благодаря за помощта — и за предложението да намериш Наки. Сигурна ли си, че можеш да я намериш?
— Ще я намерим. Като междувременно няма да те молим да предадеш Обединените земи. — Жената стана. — Всъщност така и не се запознахме. Макар че предполагам коя може да си.
— Да. Аз съм Лилия, ученичката, която случайно научи черната магия — рече момичето и се усмихна накриво.
— За мен е чест да се запознаем, лейди Лилия. — Жената леко се поклони. — Моето име е Аний.
Глава 20
Няма връщане назад
Нощта в морето беше тежка и Денил си отдъхна, когато в ранния следобед «Инава» акостира в малък, закътан залив. Макар Ачати да бе планирал прекарването на всяка нощ на брега, колкото по на север плаваха, толкова по-голямо ставаше разстоянието между пристанищните градове. Предишната вечер Тайенд беше взел допълнителна доза от лекарството против морска болест и беше заспал бързо; Денил дори започваше да му завижда за това. Въпреки че можеше да изцелява всички негативни последствия от морското пътуване, клатенето на кораба понякога превръщаше леженето в леглото в доста неприятно
преживяване. Накрая, няколко часа преди зазоряване, бурята отмина и той успя да заспи, но скоро след това се наложи отново да стават
Ачати уреди да останат в имението на един приятел, който в момента гостуваше в града. Бяха съвсем сами в къщата — с изключение на робите, разбира се. Те бяха получили нареждане да се грижат добре за гостите на господаря си. Бяха приготвили вкусна храна и ги отведоха до банята, която бе построена около минерален извор, за който Ачати каза, че не бива да бъде пропускан.
Но по всичко личеше, че Тайенд ще го пропусне. Той трябваше буквално да бъде изнесен от кораба от един роб и положен в очакващата го карета. Елийнецът хъркаше шумно през целия път до имението и се надигна само колкото да отиде до стаята за гости. Робите докладваха, че е заспал веднага щом е легнал в леглото.
Ачати и Денил тръгнаха заедно към банята. Тя се оказа продълговата стая с врати в двете краища, без прозорци, но с отвор в тавана, през който се виждаше звездното нощно небе. В пода бяха издълбани няколко димящи басейна, като водата се преливаше от единия в другия. Покрай тях минаваше пътека, която стигаше до минаващо над тях мостче. Въздухът имаше металически, солен вкус.
— Най-близкият басейн е топъл — каза Ачати, докато се събличаше. — Той е за почистване и се изтича отделно. Щом се измиеш, можеш да се прехвърлиш в следващия и така, докато не намериш такъв, който да ти подхожда. Онези в средата са горещи, а всеки следващ става все по-хладък, докато последният е вече студен.
— Завършват със студен басейн?
— Да. За събуждане. Много е освежаващо. Но ако пожелаеш да си легнеш веднага след банята, по-добре не минавай през него. Долу има попиващи халати, които ще те запазят затоплен. — Ачати, който бе стигнал до панталоните, погледна към Денил. Магьосникът не беше започнал все още да се съблича. — Робите ще почистят дрехите ти и ще ги отнесат в стаята ти.
Денил кимна и започна да сваля дрехите си. Обществените бани бяха изоставени в Имардин още преди сто и повече години. Широко известно бе, че баните (а според някои архиви дори самото къпане) са били въведени от сачаканците, когато завладели Киралия. Къпането си беше останало популярно, но не и обществените помещения. Банята в Гилдията беше разделена на отделни стаи, както и градските помещения — макар Денил да бе чувал, че някои от помещенията в бордеите имаха големи басейни за смесено къпане.
В Елийн все още имаше няколко обществени бани, но мъжете и жените ги използваха поотделно и употребяваха специални облекла за къпане. Денил ги бе посещавал няколко пъти заедно с Тайенд, докато бе посланик в Елийн. Сред елийнците бе модно да оплакват отминаването на добрите стари дни, когато са се къпели голи, но никой не се осмеляваше да изпита на практика всеобщото мнение, че човек е по-добре да се съблече напълно.