«От всички обичаи на сачаканците — робството, черната магия — с този със сигурност
ще свикнем най-лесно. Макар че не съм чувал за обществени бани в Арвис. Може би това вече не е модерно и в Сачака. Не мога да си представя, че ще позволят на жените си да се къпят с всички».
Ачати вече бе свалил всичките си дрехи и влезе в първия басейн. Внезапно тъмният цвят на кожата му изпъкна още повече — въпреки че Ачати бе по-дребен от средния сачаканец, той имаше същите широки рамене и здрава фигура. Денил си пое дълбоко дъх, съблече горната част на мантията си и свали панталоните. После се обърна, отиде до басейна и стъпи във водата.
Той очакваше водата да е гореща, но тя бе възхитително топла. Ачати му посочи една купа на ръба на басейна, в която имаше калъпи сапун. Той бе обграден от сапунена пяна, която скриваше тялото му под водата. Басейнът беше голям. Имаше достатъчно място и за двамата — може би достатъчно дори за четирима. Денил се съсредоточи върху подробностите, защото не искаше да размишлява върху факта, че се намира гол в компанията на мъжа, който бе проявил интерес да му бъде нещо повече от приятел.
Сапунът изглеждаше странно. Той съдържаше песъчинки, които дращеха кожата на Денил и оставяха червени следи. Когато Ачати излезе от басейна, магьосникът забеляза подобни следи и по неговата кожа.
Той изтърка тялото си, стана и последва Ачати в другия басейн.
Този вече беше горещ Към стените му бяха прилепени седалки. Денил усети как кожата започва да го боли от високата температура. Ачати не остана дълго време тук, а започна да се мести от басейн в басейн, докато не намери един, който обяви за най-удобен.
— Достатъчно ли ти е топло? — попита той Денил.
Магьосникът кимна.
— Много дори.
— Премести се в съседния. Аз ще остана тук. Можем да се разположим спокойно и пак да си разговаряме.
Денил прескочи в съседния басейн, който бе приятно топъл.
— О, да. Това е то. — Той се настани на седалката, от която можеше спокойно да се обърне и да разговаря с Ачати. Макар да свикваше да стои без дрехи, той трябваше да признае облекчението си, че двамата бяха разделени от стената на горния басейн.
Ачати се засмя.
— Какво има? — попита Денил, когато спътникът му не сподели причината за веселото си настроение.
Сачаканецът се усмихна закачливо.
— Ти. Помислих си, че ще се обърнеш и ще побегнеш
— От това? — Денил сви рамене. — Признавам, че е ново за мен и не се чувствам особено комфортно.
— Но въпреки това се справи. Въпреки че и аз съм тук.
Денил се опита да измисли най-добрия отговор, но Ачати продължи да говори.
— Мисля, че се справяш много добре, опитвайки се да ме държиш на една ръка разстояние.
Денил отново не можа да измисли умен отговор.
— Нима? — успя да каже само той.
— Да. Много хитро беше да накараш Тайенд да поиска да дойде с нас.
Денил се надигна от изненада и негодувание.
— Не съм го карал да идва с нас. — Той се намръщи. — Идеята си беше негова.
Ачати повдигна вежди и погледна замислено Денил.
— Мисля, че ти вярвам.
— Това е истината — каза Денил, опитвайки се да не звучи обидено, без да постига особен успех. — Макар да е истина, че те държа на една ръка разстояние.
— Защо?
Денил погледна настрани и въздъхна.
— Заради последствията. Конфликт на лоялности. Такива неща.
— Разбирам — отвърна тихо Ачати. Той помълча известно време, после внезапно се изправи и се прехвърли в басейна на Денил. Щом се настани, той въздъхна дълбоко. — Така е по-добре. — Сачаканецът погледна към Денил. — Не се притесняващ за каквото трябва, посланик Денил.
Магьосникът срещна погледа му.
— Нима?
— Да. Аз съм лоялен на първо място към Сачака и моя крал. — Очите на Ачати проблеснаха. — Ти — към Киралия, твоя крал, Гилдията и Обединените земи — не задължително в този ред. Нищо не може да промени това и нищо няма да го промени. — Той се усмихна леко. — Приеми го по следния начин: ако моят крал ми нареди да те убия, аз ще го направя. Без колебание.
Денил впери поглед в него. Погледът на Ачати бе твърд и непоколебим. «Той вярва в това, което казва, но ако станем врагове, аз няма ли да направя същото? Сигурно. Ще се чувствам зле, но… каква е вероятността да се случи? — Той прогони тази мисъл настрани.
— Всъщност ще се чувствам зле, независимо колко сме близки. А и никой от нас не би направил нищо, което да ни накара да се съмняваме в лоялността ни, като например да се женим или да имаме деца…»