— Запознат ли си с отговорностите на всяка една от Говорителките? — попита го тя.
Лоркин кимна.
— Да. Поне с някои от тях. Говорителката Риая организира срещите, изборите, съдилищата и други такива, Говорителката Калия отговаря за здравето, Говорителката Шая контролира производството на храна и доставките на вода, а ти отшваряшза отбраната.
— Точно така. Говорителката Лана се занимава с жилищата и настаняването, а Говорителката Ивали — с образованието. Говорителката Халана — тя кимна към другата жена — отговаря за създаването на камъните.
Лоркин погледна към Говорителката Халана и леко наведе глава в израз на уважение.
— Значи ти ще бъдеш моята учителка?
Жената кимна.
— Да. Стига да си съгласен.
Той се усмихна.
— Не виждам защо не.
Халана не отвърна на усмивката му, макар в очите ѝ да проблеснаха развеселени искрици. Нещо в изражението на лицето ѝ го накара да настръхне. Той се намръщи и погледна към Савара.
— Има ли причина да не съм?
Тя се усмихна накриво.
— Възможно е. Може и да съм го споменавала и преди, но веднъж пътувах до Киралия. Посетих Имардин — прекарах там известно време преди и по време на тъй нареченото ичанско нашествие.
Той я погледна изненадано.
— Видяла си нашествието?
Лицето ѝ бе сериозно.
— Да. Ние наглеждахме ичаните, защото те са винаги в движение и понякога се приближават твърде много до Убежището. Повечето са безобидни, твърде заети да се борят един с друг, за да ни причиняват неприятности. Но появяха ли се признаци за обединение, това събуждаше тревога, както можеш да предположиш За наше щастие, последния път, когато го направиха, не беше, за да причиняват неприятности на нас. За нещастие на твоя народ вниманието им бе обърнато към Киралия.
Ние забелязахме, че те изпращат роби в Киралия, затова отидох да разследвам тяхната цел. Събитията, на които станах свидетел, показаха явно, че Гилдията не използва, всъщност дори забранява висшата магия.
Лоркин кимна и наведе очи.
— Нарича се черна магия. И вече не е забранена.
Тя присви очи.
— Но въпреки това се ограничава. Само неколцина я владеят.
— Да.
— И ако шпионите ни са разбрали правилно, познанието им е непълно.
Той срещна погледа ѝ.
— Не знам, защото аз не съм от онези, които я познават.
— Не си — каза тя и задържа погледа му — или не си бил?
Лоркин погледна встрани. Тя питаше… какво го питаше всъщност? Дали все още се счита за магьосник от Гилдията? Но зад зададения въпрос се криеше нещо друго: дали е запазил надеждата един ден отново да стане такъв? Ако научи черната магия, той може би повече никога нямаше да се върне в Гилдията.
Тя може би просто му предлагаше да го научи на нея, вместо на камъкотворство, но той се съмняваше да е така.
Възможно бе това да е тест, за да провери дали той не възнамерява да отнесе направо познанието за камъкотворството на Гилдията. Но в това нямаше никакъв смисъл. Кралицата не му беше забранила да предава познанието на други. Но също така не беше казала, че може да го направи.
— Питам те — каза тихо Савара, — защото, за да те научим на камъкотворство, ще трябва да те научим и на висша магия.
Той я погледна изненадано.
— О!
— И питам дали това ще ти попречи да се завърнеш някой ден в Гилдията.
— Разбирам… — Внезапно всичко му се разясни. Кралицата смяташе, че му дължи нещо със същата стойност като познанието за лечителството, което му бе откраднато. Единствената магия, която той нямаше, бе черната магия и камъкотворството. Тъй като той се нуждаеше от първото, за да постигне второто, двете му се предлагаха на една цена: никога повече да не се върне у дома. «Което означава, че сигурно са обсъждали възможността един ден да ме пуснат да си ида…»
Как ли щеше да реагира Гилдията на това, че той владее черната магия? Щяха ли да му простят, когато им разкриеше, че е открил нов начин да се защитават? Сърцето му се сви. «Надявах се да намеря начин, който да замени черната магия, не да я използва. Ако камъкотворството включва използването на черна магия, тогава значи съм се провалил. Гилдията може и да не го приеме».
Той осъзна, че не вярва напълно в това. Гилдията никога не би отхвърлила възможността да научи някакъв нов вид магия, особено ако използването на камъните не изискваше _използване_ на черна магия. Тогава просто щяха да ограничат онези, които я владееха.
Ако искаше да се възползва от ползите на магическите скъпоценни камъни, Гилдията трябваше да приеме, че Лоркин е научил черната магия, за да им ги достави. А ако това не станеше… «Ами тогава или ще имат мен и скъпоценните камъни, или нито едно от двете. Точно както аз трябва да избирам дали мога да имам магията на камъните и черната магия или нищо».