И ако Гилдията го отхвърлеше… ами щеше да се върне в Убежището. Обществото на Изменниците имаше своите недостатъци, но кой народ нямаше? Но при мисълта, че никога нямаше да се върне в Имардин, го жегна болка. Сигурно щеше да има начин да посещава майка си, Ротан и приятелите си.
«Ще трябва да помисля. Но това е по-важно. Ще е същинско бедствие, ако ашаките овладеят тази магия преди Гилдията. Бих могъл да се свържа с Оусън и да го помоля да свика среща, за да го решат. Трябва да се възползвам от тази възможност и да се надявам, че Гилдията няма да ме отхвърли заради това».
Той погледна към Савара.
— Овладяването на черната магия може да ми попречи да се завърна у дома — каза ѝ той. — Може би ще ми позволят само да ги посещавам. Готов съм да поема този риск, ако ми обещаете, че в Убежището винаги ще има дом за мен.
Тя равнодушно срещна погледа му, после се обърна към Халана. Другата жена кимна. Савара отново го погледна и се усмихна.
— Стига да не нарушаваш законите ни, винаги ще си добре дошъл сред нас.
— Благодаря ви.
— А сега — каза тя, като се изправи и посочи към Халана. — Сега е време да завършим обучението ти. — Докато минаваше покрай него, тя го потупа по рамото. — Ти несъмнено се притесняваш за висшата магия. Не се тревожи. Това е лесната част.
Халана завъртя очи и цъкна с език.
— Не ѝ обръщай внимание — каза тя. — Права е, че висшата магия се научава лесно,
но и камъкотворството не е чак толкова трудно, стига да имаш търпение, усърдие и съсредоточеност
Лоркин стрелна с поглед Савара и видя, че жената поклаща глава в знак на отрицание, преди да затвори вратата.
— А ако нямам? — попита той, обръщайки се към Халана.
Жената сви рамене.
— Зависи какъв камък отглеждаш. Ако целта му е да излъчва топлина и изгубиш концентрация… твоите лечителски сили могат ли да лекуват изгаряния?
Той преглътна.
— Да.
Тя се усмихна.
— Добре тогава. С такова предимство няма от какво да се притесняваш.
Сония не се изненада, когато откри, че Сери не я очаква под магазина за сладки, и че вместо него има съобщение с инструкции как да го намерят. Тримата с Дориен и Никея се бяха преоблекли като семейство и тяхната дъщеря, опиващи се да разширят търговията си в събирането и обработката на par за производство на хартия. Съобщението ги отведе до една пивница, преминаха през малък пазар и баня, и накрая, когато се изкатериха навън от едно мазе, те се озоваха пред Сери, който си бе намерил спретнат и изненадващо добре украсен дом за през нощта.
Сония нямаше желание да го пита къде са обитателите на жилището. Навсякъде се виждаха следи от тях— от играчките, които се търкаляха на пода в спалнята, до недоизядената храна на масата. Намериха Сери в една затъмнена стая, седнал до прозореца. Гол ги бе пресрещнал в мазето и ги бе предупредил да не палят никакви светлини.
— Срещата трябва да се проведе в онази стая ей там, на втория етаж — им каза Сери, сочейки през прозореца.
Сония погледна натам и видя осветената от лампи гостна в къщата от другата страна на улицата. Уличката беше толкова тясна, че с няколко крачки можеше да се стигне до другата стая, стига да ги нямаше двете стени между тях.
Обсъдиха как да стигнат до другата стая и отхвърлиха най-очевидните маршрути. Сери нямаше как да прати никой достатъчно близо, за да провери за маршрути за бягство, без да рискува да бъде видян. Къщата, в която се намираха, бе най-близкото място, до което можеха да се доберат. Сега зависеше от магьосниците, щом срещата започне, да намерят начин да стигнат до отсрещната стая.
Сония успя набързо да стъкне план с Дориен и Никея, но не успя да го приведе в действие. Стаята остана празна.
Нощта преминаваше бавно и с всеки изминал час Сери ставаше все по-необщителен. Той говореше все по-малко и по-малко и накрая всички замълчаха, защото не искаха да изкажат на глас най-големите си страхове. Раменете им се отпуснаха, а лицата помръкнаха, когато стана ясно, че няма да има нито среща, нито залавяне на Скелин и на който и да е друг. Когато навън започна да се развиделява, Никея най-после наруши тишината.
— Какво мислите? Да приключваме ли срещата и да се вървим?
Всички се спогледаха, с изключение на Сери, който се взираше в нищото.
— Ще почакаме за новини — каза му Сония.
— Ако Аний е успяла да се измъкне или да изпрати съобщение до някого, къде ще е това? — попита Дориен.
Сери се намръщи още повече.