— Нямаше да дойде тук или да изпрати съобщение, за да не привлича нежелано внимание. — Той се изправи и движението му изглеждаше рязко след часовете на неподвижност и тишина. — Последвайте ме.
Те го послушаха. Върнаха се в мазето и обратно до банята. Там възрастната жена, която отговаряше за помещението, се приближи до Сери нервно и му подаде лист хартия.
— Съжалявам. Дойде преди няколко часа — каза тя. — Не знаех какво да правя с него. Никога не си ми казвал, че може да дойдат съобщения и къде да ги изпращам.
— Никога не съм очаквал да получаваш— каза той. — Но ти благодаря, че си го запазила.
Тя изглеждаше облекчена и бързо се върна в стаичката си. Сери прочете бележката и въздъхна облекчено.
— Тя е жива и здрава — каза им той. — Но са разкрили, че е шпионин. — Крадецът поклати глава. — Ще ми се да я пратя на уроци по писане. — Той им показа листчето хартия с две драскулки на нея. — Разработихме код, но това тук не разкрива много подробности.
— Можеш ли да се срещнеш с нея и да разбереш какво се е случило? — попита Дориен. Сери кимна.
— Зависи от това какво знаят за нея, работодателят ѝ и Крадецът, за когото той работи, и дали са тръгнали да я преследват. — Лицето му отново стана сериозно. — Веднага щом науча нещо, ще ви уведомя.
Сония постави ръка върху неговата.
— Дано си прав. И ѝ предай нашите благодарности.
Той успя да изобрази лека усмивка.
— Това, след като хванем Скелин.
— Добре де, нека първо чуем какво има да ни каже, преди да определим всичко това като пълен провал. Може да има някаква информация, която да можем да използваме.
Той кимна.
— Тогава по-добре да ви отведа в Гилдията, преди да разкрият самоличността ви. — Той им махна с ръка. — Да вървим. Уредих някои неща.
Глава 21
Лъжи, скрити истини и заблуди
След като обитателите на къщата, в която бяха нахълтали Аний и Лилия — семейство с шумни малки деца — се бяха върнали, двете прекараха една изнервена, изпълнена с мълчаливо чакане нощ в мазето, последвана от ден на неспокоен сън в малка стаичка под пивницата. Лилия започна да се чуди дали животът ѝ няма да премине окончателно на нощен режим.
В такъв случай се надяваше да свикне бързо. Макар че Аний я увери, че познава собственика на пивницата, и бе достатъчно спокойна, че да заспи веднага, след като се тръшна на леглото, Лилия се будеше при всеки шум. А спането под пода на пивницата означаваше наличието на достатъчно шумове, които да я будят. Сигурно им беше свикнала, защото накрая Аний трябваше да я смушка здраво, за да я събуди.
— Време е за ставане — каза тя. — Донесохти малко дрехи да се преоблечещ след което ще обядваме с жената, която върти това място.
Лилия седна, прозя се, после взе най-горната дрешка от купчината на леглото. Дебела туника. Тя се намръщи. Беше чиста, но протъркана на лактите.
— Дрехите ти са твърде добри — каза ѝ Аний. — Веднага щом те зърнат, хората ще разберат, че мястото ти не е тук. Ако искаш да останеш скрита докато не намерим приятелката ти, трябва да се облечеш така, сякаш живееш тук.
Лилия кимна.
— Щом Черната магьосница Сония може да го направи, значи мога и аз.
Аний се засмя.
— Ще изляза, докато се преобличаш
Старите дрехи миришеха на пушек и сапун. Макар да бяха ушити от по-груб плат, в тях имаше нещо познато и удобно.
«Напомнят ми за живота, преди да стана ученичка. Същите са като дрехите, които носеха прислужниците, които вършеха по-грубата и мръсна работа».
Щом се преоблече, тя отиде до вратата и леко я отвори. Аний чакаше навън и щом я видя, ѝ махна с ръка.
— Ела горе — каза ѝ тя. Малката стаичка се намираше под стълбата и двете се изкачиха до втория етаж. Аний почука на една врата и отвътре се разнесе глас:
— Влез.
Аний се усмихна на Лилия, отвори вратата и влезе вътре.
— Ето я, Дония — каза тя, махвайки с ръка към момичето. Пред подредени в полукръг столове стоеше жена на средна възраст. — Това е Лилия.
Жената се поклони.
— Мисля, че правилното обръщение е лейди Лилия.
Лилия се изчерви.
— Не съвсем. Вече не съм магьосница. Поне не от Еилдията.
Аний посочи с жест жената.
— Това е Дония, собственичка на пивницата и приятелка от детинство на Черната магьосница Сония.
Лилия погледна изненадано Аний.
— Вярно ли е?
— Не съвсем. — Дония поклати глава и се усмихна тъжно. — Омъжих се за един от нейните приятели, който почина няколко години по-късно. Моля, седни. Ще накарам да донесат храна. Искаш ли малко вино?
Лилия се поколеба. За последен път беше пила вино в нощта преди бащата на Наки да умре. Аний я откъсна от спомените ѝ, побутвайки я към столовете. Лилия се остави да бъде настанена в един от тях.