— Ще поръчам малко бол — каза Аний на Дония. — Ако предлагате тук.
Дония се усмихна.
— Разбира се. Бол ли предпочиташ. Лилия? Боя се, че водата тук не е много добра за пиене, за разлика от по-добрите части на града.
— По-добре вино — отвърна Лилия, припомняйки си противно-сладкото питие, което ѝ бяха предложили разбойниците.
Дония отиде до тясната маса и удари по един малък гонг. Пред вратата отекнаха стъпки, тя се отвори и вътре надникна една млада жена, повдигнала въпросително вежди.
— Кана с бол, две чаши и бутилка добро вино — каза ѝ Дония. Жената кимна и затвори вратата. Дония се отпусна с въздишка на близкия стол. — Тя няма да се бави много. И така… Лилия. Можеш ли да ни разкажеш как така се озова в града, запътена към срещата със Скелин?
Въпросът бе зададен мило и Лилия предположи, че ако каже, че не може да отговори, жената просто ще го приеме. Но тя изпитваше нуждата да говори, да разкаже на някого какво ѝ се беше случило и да разбере дали решенията, които беше взела, са правилни. Дали беше разумно да го разкаже на тази непозната? Като че ли всеки път, когато някой искаше от нея да направи нещо, това довеждаше до нови неприятности. Първо Наки, която я накара да се опита да научи черната магия. После Лорандра, която я уговори да избягат от Наблюдателницата.
«Не познавам Дония. Не познавам и Аний, но незнайно защо ѝ вярвам. Тя би могла да ме заведе право в Гилдията, но не го направи. — Всъщност всичко, което Аний я бе накарала да направи досега, я бе опазило от неприятности. — Освен това нямам друг избор, освен да ѝ се доверя. Или ще се наложи сама да търся Наки».
— Можеш да се довериш на Дония — каза Аний. — Тя се грижи за мен от години. Колкото повече узнаем, толкова повече нарастват шансовете ни да намерим приятелката ти.
Лилия кимна. Тя започна от нощта, когато двете с Наки отидоха в библиотеката и се опитаха да изпълнят инструкциите за използване на черната магия. Започна оттам, защото трябваше да им каже за убийството на бащата на Наки, което може би бе свързано с изчезването ѝ. После продължи с всичко до момента, когато Аний я бе спасила от срещата със Скелин. Млъкна само когато прислужницата се върна с питиетата, а двама мъже донесоха храна. Виното развърза още повече езика ѝ. Тя си призна някои свои скрити мрачни мисли, като например страха, че тя _беше_ убила бащата на Наки и някак си роетът и виното я бяха накарали да забрави.
— Роет — каза Аний с не скрито отвращение. — Не бих се изненадала, ако те е накарал да го убиеш.
Лилия потрепна.
— Значи според теб съм го направила? — попита тя с тъничък гласец.
Аний се ококори.
— Не! Не мисля, че си способна на това. Просто… той кара хората да правят неща, които обикновено не биха правили. Но не мисля, че ги кара да забравят. — На лицето ѝ се изписа замислено изражение. — Взимала ли си роет след онази нощ?
Лилия поклати глава в знак на отрицание.
— А… искаш ли? Изпитваш ли копнеж?
Лилия се замисли и отново поклати глава.
Аний повдигна вежди.
— Интересно. Не би трябвало да е по-различно при магьосниците.
— Някои хора не изпитват толкова силен копнеж — каза Дония.
Аний се обърна към нея.
— Като че ли си сигурна в това.
Дония кимна.
— Виждала съм го при клиентите ми. Някои хора не могат да спрат, други могат. Същото е като при пиенето, макар че към роета се пристрастяват много повече хора, отколкото към пиенето. — Тя сви рамене. — Лош късмет е да си от тези хора или от семейството им. — Тя погледна към Лилия и сбърчи замислено вежди. — Преживяла си доста интересно приключение. Но в много от нещата не виждам смисъл. Казващ че си научила черната магия с лекота, но приятелката ти е направила същото, а не е успяла. Баща ѝ е бил убит с черна магия, но нито ти, нито приятелката ти сте го направили — което трябва да е истина, защото Сония е разчела и нейните мисли. Съществуват само други двама черни магьосници, но според Гилдията не са го направили те. Значи в града трябва да има още някой черен магьосник.
— Ако има, Скелин не го контролира, в противен случай Лорандра няма да бърза да заведе Лилия при него — рече Аний. — И по същата причина той не може да е черният магьосник.
— Бащата на Наки е бил убит, след като Лорандра е била затворена в кулата — посочи Дония. — Ако тя е знаела, че Скелин е овладял черната магия, Сония щеше да го разбере, когато е прочела мислите ѝ. Но ако това е станало, след като е била затворена в кулата, тя е нямало как да го научи.
Очите на Аний се разшириха.