— Не бях се замисляла за това. Кой знае какво щеше да прави с Лилия, щом няма да има нужда от нея! Сигурно щеше да я убие.
— Ако успее. Тя също е черна магьосница — напомни ѝ Дония.
— Да, но Лилия не се е подсилвала с магия от другите. — Аний се обърна към Лилия. — Нали?
Лилия поклати глава.
— А другият черен магьосник го е направил, защото е убил бащата на Наки. — Аний се
намръщи. — Може би се получи добре, че срещата не се състоя. Ами ако там имаше черен магьосник и той се окажеше по-силен от Сония и другите магьосници?
Дония разпери ръце.
— Станал ото-станало.
Погледът на Лилия се премести от едната на другата жена.
— _Сония_ е щяла да присъства на срещата?
Аний потрепна.
— Да. Всъщност не точно да присъства, а по-скоро да я прекъсне. Разбираш ли, аз работя като телохранител на Рек, за да мога да го шпионирам. Истинският ми работодател — човекът, който ще ти помогне да намериш Наки — помага на Сония в търсенето на Скелин.
Лилия се намръщи.
— Ти работиш за Гилдията?
— Не. Работя за някой, който работи за Гилдията — но не се притеснявай. Няма да те предам.
— Защо не? — попита Лилия.
— Защото… защото обещах да намеря Наки, а аз не нарушавам обещанията си. — Аний се усмихна накриво. — Тя сигурно означава много за теб, щом си готова да поемеш такива рискове заради нея.
Лицето на Лилия неочаквано пламна. Тя кимна и погледна встрани, опитвайки се да прогони спомена за целувката им.
— Тя ми е приятелка. Би направила същото за мен.
— Трябва да кажеш на Сери — обади се Дония.
Аний се надигна в стола си.
— Не. Той ще я предаде на Сония.
Дония се усмихна.
— Ще поиска, но ти трябва да го убедиш в противното.
Аний се облегна, притисна дланите си една в друга и забарабани с пръсти.
— Ще му кажа, че съм обещала на Лилия да ѝ помогна да намери Наки. Той не би поискал от мен да наруша обещанието си.
Дония се засмя.
— Очевидно не си го опознала толкова добре, щом смятащ че това ще свърни работа. Трябва да го накараш да разбере, че Лилия ще му бъде по-полезна тук, отколкото ако я предаде на Гилдията.
Лилия погледна смаяно към жената. Този човек на име Сери очевидно бе по-безмилостен и егоистичен, отколкото го бе представила Аний.
Младата жена присви очи.
— Бих могла да го направя. — Тя погледна към Лилия и загрижено смръщи лице. — Не се тревожи. Никой няма да те кара да използваш черна магия. Или каквото и да е друго, което не ти се иска или не ти е позволено да правиш.
Дония погледна към Лилия и кимна.
— Тя е права. За разлика от повечето мъже като него, той си има граници, които не нарушава.
— Просто са малко по-гъвкави от на останалите. — Аний се ухили и се обърна към Дония. — Междувременно Лилия може ли да остане тук?
— Разбира се. — Дония погледна към Лилия и се усмихна. — Добре си дошла, стига да го желаеш. Но ще трябва пак да спиш под стълбите. Нямаме други празни легла.
Лилия погледна Аний, после Дония и кимна.
— Благодаря ви. Ще остана и ако трябва да направя нещо, за да платя за престоя ми…
Дония махна презрително с ръка.
— Всеки приятел на Аний е и мой приятел, а за никога не взимам пари от приятели.
Аний изсумтя.
— Би трябвало да кажа на Сери за това.
Жената я погледна с присвити очи.
— Не те съветвам, освен ако не си готова да си плащаш за бола.
Седнал в голямата стая на крилото за гости, Денил слушаше разказите на Ачати за приключенията, които бяха преживели като млади двамата със собственика на имението. Някакво движение край вратата привлече вниманието му и той даде знак на роба, който се въртеше около вратата.
Мъжът се хвърли на пода.
— Вечерята е готова, господарю, ако желаете да се нахраните.
— Да! — отвърна Ачати и погледна към Денил. — Отворил ми се е страшен апетит
Денил се усмихна вътрешно, спомняйки си мълчаливото обещание на сачаканеца. Макар Тайенд да бе ангажирал вниманието му целия ден, все някога щеше да заспи.
Може би връзката с Ачати нямаше да продължи дълго, може би щеше да има смущаващи последствия за в бъдеще, но сега всичко му се струваше нормално. «Освен това — помисли си Денил, — Тайенд и аз бяхме заедно в продължение на години, но накрая всичко приключи. И то не без известна болка и съжаление».
Сякаш прочел мислите му, Тайенд се появи от стаята си. Той примигна и ги огледа.
— Няма ли да се преоблечете?
Денил огледа халата си. Ачати не бе проявил желание да се облече в обичайните си натруфени дрехи, затова Денил също бе останал така — освен това му бе приятно да бъде облечен в нещо различно от магьосническа мантия.