Ачати се засмя.
— Нямаше смисъл да се преобличаме отново. И без това след няколко часа ще си лягаме.
Тайенд сбърчи нос.
— Мислех си да поостана. И без това напоследък спя твърде много.
Настроението на Денил започна да се разваля, когато у него започна да се заражда подозрение. Той устоя на порива си да се обърне към Ачати, за да види дали и той си мисли същото. Ако Тайенд останеше до късно…
— Време за вечеря! — прекъсна го Ачати, когато на вратата се появи поредният роб. — Гладен сте, нали, Тайенд?
В стаята проникна апетитна миризма. В очите на Тайенд проблесна интерес и той впери поглед в подноса в ръцете на роба.
— Да.
— Тогава сядайте и яжте — покани го Ачати.
Тайенд се настани на един стол и те започнаха да се хранят и да разговарят.
— Как се чувствате? — попита Ачати елийнеца след известно време. — Някакви проблеми с лекарството против морска болест?
— Не. — Тайенд сви рамене. — Когато се събудих първия път, бях малко замаян, но след банята бързо се съвзех. Кога потегляме отново?
— Утре сутринта.
Тайенд кимна.
— Да се надяваме, че няма да има повече бури.
— Дано.
— Довечера сигурно ще почета. Откакто отплувахме, не ми се е отваряла възможност.
— Имате ли нужда от нещо за четене? — попита Ачати.
Денил се заслуша в разговора им. Те обсъждаха книгите и архивите за опитите да бъде покорено племето Дюна, които Ачати бе дал на Тайенд. Сачаканецът му посвещаваше цялото си внимание, но пък вероятността Тайенд да проспи целия следващ ден на борда на кораба бе много голяма. Ако продължаваше така, нямаше да има много възможности да разговаря с Ачати или Денил.
«От което, смея да призная, изпитвам ужасно егоистично задоволство. Дори когато не сме сами, аз получавам цялото внимание на Ачати, защото Тайенд през повечето време спи, благодарение на лекарството против морска болест».
Лекарство, което му беше дал Ачати. «Едва ли… Възможно ли е Ачати нарочно да го е направил? Дали това не е просто хитроумен начин да държи Тайенд далеч от себе си? От нас?»
Може би бе просто удобен страничен ефект. Все пак Ачати бе казал, че лекарството не влияе толкова силно на всички хора. Денил бе предложил на Тайенд да изцели морската му болест, но елийнецът му бе отказал. Тайенд беше твърде горд, за да отиде при него и да моли за магическо облекчение. Не и когато имаше алтернатива. Дали Ачати се беше досетил за това?
Накрая Тайенд така или иначе ще разбере, иначе ще трябва сам да му го кажа. Засега Ачати е прав: най-добре да му кажем, когато няма да се налага да пътуваме заедно в малкия кораб. Сигурен към, че Тайенд ще побърза да изрази неодобрението си по един или друг начин. Ще трябва просто да му обясня, че разбирам и че това все още са «неопределени отношения».
При тази мисъл нещо го жегна. Кога ли ще престанат да бъдат неопределени?
«Ще мисля за това, когато се случи, защото иначе въобще няма да бъда приятна компания. Отново».
Въпреки големите размери на склада, вътре витаеше усещане за теснотия при всичките събрали се хора. Те се бяха струпали около масата до вратата. Сония и Дориен стояха от едната страна, Сери и Аний от другата. Никой не посягаше да седне на самотния стол. Сония си отбеляза наум да каже на някой от лечителите да донесе още един.
— Щеше ми се просто да знаех, че Лорандра не си е върнала силата — оплака се Аний. — Тогава нямаше да си тръгна и щяхте да ги спипате и двамата. Но не знаех дали ще успеете да се справите с тях. Трябваше да ви предупредя.
Сония се усмихна.
— Нямало е как да знаеш— каза тя. — Сигурно наистина си се стреснала, когато си се озовала в една и съща стая с нея. Сигурна ли си, че не те е разпознала от Изслушването?
Аний се намръщи.
— Не мисля. Държеше се нормално, но може да се е преструвала, за да не избягам. А срещнехме ли се със Скелин, щеше да го накара да се погрижи за мен.
— Но тогава нямаше да е сигурна, че Джеми и Рек ще ѝ повярват, като им каже, че си шпионин.
— Може да са я убедили, че съм предала Сери.
— На нейно място щях да настоявам Джеми да си намери други телохранители — каза
Сери.
— И тъй като тя не е направила нищо подобно, значи е много вероятно да не е разпознала Аний — рече замислено Дориен. — Със сигурност щеше да се чувства неспокойна край човек, за когото знае, че е работил за Гилдията, макар и непряко, особено в присъствието на сина ѝ.
— Независимо от причината, шансът ни да хванем Скелин се изпари — каза Сери и въздъхна. После погледна към Сония. — Скелин може ли да махне блокадата от съзнанието на Лорандра?
— Сигурно. — Сония погледна към Аний. — Някой спомена ли нещо за Лилия?