Момичето поклати глава.
— Дано това означава, че Лорандра я е зарязала в мига, когато повече не ѝ е била нужна. Или пък Лилия се е досетила да избяга от нея.
— И че Лорандра не я е убила, след като вече не ѝ е била от полза — додаде мрачно Дориен.
Сония се намръщи.
— Това поне означава, че Лилия не е казала на Лорандра, че владее черната магия. Иначе Лорандра щеше да се досети, че момичето може да научи и нея. Ако знаеше, нямаше да пусне Лилия да си тръгне.
— Лорандра няма как да знае, че Лилия е била затворничка, освен ако някой от стражите или самата Лилия не са ѝ казали — добави замислено Дориен. — Но сега, когато все по-бързо се разпространява слухът, че те двете са избягали, Лорандра скоро ще научи какво може Лилия. Да се надяваме, че тя не знае къде се намира момичето и няма да се върне да я отвлече отново. Трябва да намерим Лилия колкото се може по-бързо.
— Не. Не трябва. — Сония въздъхна, когато всички погледи се насочиха към нея. — Черният магьосник Калън трябва да я намери. От мен се очаква да хвана Скелин.
— Предполагам, че сега ще се срещнеш с Калън и ще му разкажеш какво се е случило снощи — рече Сери, поглеждайки я съчувствено.
— Да. Незабавно.
Той кимна и ѝ махна с ръка да си върви.
— Тръгвай тогава. Нямаме какво друго да ти кажем.
Аний също поклати глава.
— Вие тръгвайте — отвърна Сония, повтаряйки движението му с ръка. — Намирате се в моята болница, забравихте ли?
Той се ухили.
— А, да, вярно.
После се обърна и поведе Аний към скрития капак, през който беше влязъл в стаята. Сония изчака двамата да изчезнат и капакът да се затвори, след което се обърна към Дориен.
— Познаваш ли Калън?
Той пристъпи напред и отвори вратата пред нея.
— Не. Трябва ли да знам нещо, преди да се срещна с него?
Сония излезе в коридора, видя приближаващата се лечителка и се отказа от онова, което бе възнамерявала да каже.
— Само че няма чувство за хумор.
— Това съм го чувал и от други — отвърна Дориен, тръгвайки след нея по коридора. — Макар сега като се замисля, май го чух от теб.
— Приема работата си твърде насериозно.
— Това е добре.
Сония го погледна. Той се ухили. Тя поклати глава.
— Има си граници.
— Сериозността, с която се отнася към работата си?
— Докъдето можеш да ме дразниш и да ти се разминава — отвърна тя. Двамата стигнаха до входа, пред който чакаха колите. Каретата, с която Сония бе пристигнала, ги чакаше там, тъй като след пристигането си тя бе настояла, както обикновено, Дориен да приключи със смяната си и да се прибере у дома. Магьосницата каза на кочияша да ги откара в Гилдията и се качи вътре при Дориен.
— Нещо в цялата тази работа не ми се струва както трябва — каза Дориен, след като каретата тръгна по улицата.
Сония го погледна.
— Кое по-точно?
— За снощи. — Той се намръщи. Гледаше навън през прозореца, но погледът му бе разсеян, като че ли бе потънал в мисли. — Историята на Аний. Може би е заради начина, по който я разказа. Тя не спираше да перифразира, да спира по средата на изречението, сякаш се въздържаше да каже нещо.
Сония се замисли върху срещата. Тя не бе усетила нищо странно в поведението на Аний. Описанието ѝ на събитията бе накъсано, но Сония бе предположила, че момичето просто се затруднява да предаде с думи подозренията и спонтанните решения, които бе взела.
— Може би е изнервена — каза Сония. — Тя знае, че някога съм живяла в копторите, но ти си от Домовете. Струва ми се малко вероятно, но е възможно обичайното ѝ прямо поведение да зависи от това с кого разговаря.
Дориен продължи да се мръщи и поклати глава.
— Може би. Но според мен тук има нещо, което тя не ни казва. Смяташ ли, че е възможно да я изнудват?
Сония усети как стомахът ѝ се свива. Странно, но това предположение я накара да се сети за Лоркин. «Макар той да каза, че се присъединява към Изменниците по своя воля, това все пак означава, че животът му е в нечии чужди ръце. Ще ми се да имах някакво послание от него».
— Всичко е възможно — отвърна тя. — Но според мен, ако Скелин искаше да изнудва някого, това щеше да е Сери. А ако изнудваше него, Аний щеше да е заключена някъде и той щеше да заплашва да я убие, ако Сери не прави онова, което иска от него.
Дориен не изглеждаше убеден, но не каза нищо повече. Улиците на Имардин бяха утихнали. Онези, които имаха домове, се бяха прибрали в тях на топло. Когато каретата премина, полюлявайки се, през портата на Гилдията, започна да се сипе лек сняг.
Те минаха покрай Университета, през двора и стигнаха до жилищните помещения на магьосниците. Сония тръгна към стаите на Черния магьосник Калън и почука. Щом вратата се отвори навътре, тя усети ароматна миризма на пушек.