Сония усети как настръхва. Досега не бе подушвала горящ роет, но бе усещала остатъците му по дрехите много, много пъти. Тя си спомни разказа на Аний за това как е видяла Черния магьосник Калън да си купува роет и изненадата ѝ премина в отвращение, когато видя, че Калън и двама от неговите приятели-магьосници и помощници седяха в гостната му, пушейки от изкусно украсени лули. Калън извади своята от устата си и се усмихна учтиво.
— Черна магьоснице Сония — каза той и се изправи. — И лорд Дориен. Влезте.
Сония се поколеба, но после влезе в стаята. Тъй като знаеше какво причинява роетът, тя не искаше да вдишва от пушека, въпреки че той бе твърде разреден, за да повлияе на мозъка ѝ.
— Какво можем да направим за вас? — попита Калън.
— Дойдохме да ви съобщим за провала на засадата, която подготвяхме тази нощ — каза Дориен. Сония го погледна и той отвърна на погледа ѝ, поклащайки глава.
Тя се съсредоточи върху причината за посещението им и описа на Калън планираната среща и причината за провала ѝ. Калън зададе всички въпроси, които бе очаквала да чуе и тя изпита облекчение, когато стана ясно, че всичко е направено и може да си тръгне. Калън ѝ благодари за това, че го е уведомила, и я увери, че прави всичко възможно, за да намери Лилия и Наки.
Когато излязоха в коридора, Сония позволи на гнева да я обземе.
— Не мога да повярвам, че той пушеше роет в _собствената си стая_! — опита се да прошепне тя, но думите прозвучаха като съскане.
— Няма закон, който да го забранява — посочи Дориен. — Всъщност лулите внасяха някакво достойнство в пушенето му.
— Но… нима никой не разбира колко е опасен?
Той разпери ръце.
— Не. Дори онези, които виждат влиянието му върху обикновените хора, предполагат, че не е по-лош от питиетата, ако се взима в умерени количества. — Дориен я погледна. — Ако наистина е опасен, лейди Винара трябва да го обяви на всеослушание.
Сония въздъхна.
— Това никога няма да стане, освен ако магьосниците не се съгласят да бъдат изследвани. Онези, които приемат роет, ще откажат, а няма да е честно да подложим на риск от пристрастяване останалите.
— Това може да се промени. Трябва ти само някой магьосник, който да се опита да го спре и да открие, че не може. — Дориен я погледна замислено. — Ще поразпитам наоколо. Възможно е вече да има такива, които са стигнали до този етап, но се срамуват да си признаят.
Сония му се усмихна едва-едва.
— Благодаря ти.
— Само това ти трябва — още един спешен проблем за разрешаване — додаде той и на лицето му се появи колебливо изражение.
— Какво има? — попита тя.
— Просто… Ами… Знаеш ли, че парфюмът, който си слагащ е направен от цветове на
роет?
Сония се спря и го зяпна.
— Не…
Той погледна виновно настрани.
— Трябваше да ти кажа по-рано. Преди седмица-две ходих в парфюмерията и разпознах миризмата. Затова попитах от какво е направен.
Сония затвори очи и поклати глава.
— От всички парфюми да си купя точно такъв. Просто защото трябваше да изглеждам заинтригувана. Явно ще трябва да го изхвърля.
— Ще е жалко.
Тя примигна и го погледна въпросително. Забеляза развеселено, че той избегна погледа ѝ.
— Харесва ли ти?
Той я погледна, после отново извърна глава.
— Да. Ти никога не си използвала парфюми. Много е… приятно.
Сония се усмихна и отново закрачи. Двамата излязоха от жилищните помещения на магьосниците и се запътиха към Университета.
— А ти какво търсеше в парфюмерията? Купуваше подарък за Алина?
Той заклати глава, но бързо се спря.
— Исках да взема нещо за Тилия. За Церемонията по приемането.
— Аха. — Тя кимна. — Нещо различно от обичайната луксозна писалка?
През останалия път до каретата той мълчеше, като най-вероятно размишляваше върху това колко е пораснала дъщеря му и как скоро ще стане ученичка. Сония си спомни как се беше чувствала тя, когато Лоркин даде своята клетва и получи първия си комплект мантии. Гордостта, която беше изпитала тогава, бе помрачена от спомена за това как тя бе нарушила своята клетва и за деня, когато цялата Гилдия се беше изредила покрай нея и Акарин, разкъсвайки мантиите им в символичен жест на отхвърляне, преди да ги изпратят в изгнание.
И също както онзи път, тя потисна спомена. Лоркин може и да бе отишъл да живее в скрития град на бунтовниците, но досега не бяха водени сериозни разговори за изпращането му в изгнание заради решението му. Което бе доста успокояващо. Ако Гилдията смяташе, че той може да намери пътя си към дома, значи на самата нея щеше да ѝ е по-лесно да го повярва.