— Да.
Глава 22
Добра компания
Нещо подразни сетивата на Лоркин. Той не му обърна внимание, но усещането се завърна и накара кожата му да настръхне. Намесата бе дразнеща, но той я прие и както го бяха научили, внимателно отдръпна съзнанието си от растящия скъпоценен камък.
Когато усещането за реалност отново се завърна, той отвори очи и огледа пещерата в търсене на дразнителя. Не бяха камъкотворците, които бяха насядали наоколо. Те се оглеждаха също като него. Почти със сигурност не бяха и двамата магьосници, които стояха до вратата, макар Стойките им да показваха, че досега бяха разговаряли. Още преди няколко дни Лоркин се бе научил да блокира разговорите, които се водеха наблизо.
Той се ослуша и осъзна, че чува слаб, нисък звук. В същото време усети вибрация с краката и ръцете си.
Внезапно сърцето му заби ускорено и той бързо издигна силен щит около себе си.
«Трус — помисли си той. — Чудя се колко ли е зле».
Очевидно не чак толкова, че да накара магьосниците да напуснат града, отбеляза си той. Дали евакуираха немагьосниците? Последния път, когато бе видял долината отвън, тя бе покрита с дебело одеяло от сняг. При мисълта какво би могло да се случи, ако целият град се срути и остави хиляди хора навън на студа, го побиха тръпки.
Градът бе оцелял в продължение на стотици години само с няколко срутвания. Това не означаваше, че никога няма да последва силен трус, който да го унищожи, но поне го успокояваше донякъде, че вероятността да се наложи да си прокопава път навън от дълбоките тунели под планината е сравнително малка.
«И все пак тук има хора, които смятат, че Изменниците трябва да напуснат Убежището».
Лоркин огледа стаята. Стените проблясваха с отразената от кристалите светлина. Тези
проблясъци вече не представляваха загадка за него. Той знаеше какво е предназначението на всяка ивица — каква магическа задача е обучена да изпълнява.
Създаваха се два типа камъни: щамповани и енергийни. Върху щампованите просто се отпечатваше моделът на магията. Ползвателите им изпращаха енергия към тях и камъните я трансформираха в нещо с физическа форма: сила, топлина, светлина и множество познати комбинации. Интензивността на излъчването се определяше от вложената в камъка магия. Точно това използваха и магьосниците, когато насочваха магията си навън, така че щампованите камъни нямаше да са им от особена полза, освен ако все още не са усвоили добре определена задача или просто не се справят добре с нея. Щампованите камъни не бяха от полза и за немагьосниците, тъй като те нямаха магия, която да насочват навън.
«Бързо се досетих колко полезни могат да бъдат обучените да изцеляват кристали и предполагам, че тази мисъл е хрумнала и на Изменниците. Но като че ли има ограничения в сложността на задачата, в която може да бъде обучен един кристал, така че ако бъдат създадени лечителски камъни, те ще могат да изпълняват само основни процедури».
Вторият тип камъни — енергийните — бяха далеч по-полезни за магьосниците. Те можеха да бъдат научени да изпълняват същите задачи, но в допълнение към това създателят им можеше да ги зареди с тяхно собствено количество магия. Ала все пак тя се изчерпваше в процеса на използването им. Ако бяха направени добре, камъните можеха да бъдат зареждани повторно. Останалите бяха за еднократно използване. Понякога това се правеше умишлено, ако онова, за което ги използваха, водеше до тяхното унищожение, но повечето енергийни камъни бяха направени така, че да се презареждат.
«Което е много подобно на начина, по който Гилдията поддържа Арената и много други магически подсилени сгради. Те губят енергията си много бавно, но Арената и бариерата около нея понасят доста удари по време на уроците на воините, затова трябва непрекъснато да бъдат подсилвани».
Двата вида магия — подсилването на сградите и камъкотворството — си приличаха толкова много, че Лоркин не спираше да се изненадва как Гилдията не се е сетила по-рано за това, докато не му хрумна, че в Киралия няма пещери с естествени кристали. Нито пък можеха да работят с внесени камъни, тъй като докато попаднеха в ръцете на магьосниците под формата на бижута, те вече бяха станали твърде стари, за да могат да бъдат ефективно впечатани.
Другата пречка бе, че архитектът, който бе изобретил метода за подсилването на камъка с магия, бе живял в епоха, когато черната магия е била забранена. Лоркин потръпна, когато си спомни с каква лекота бе възприел методите на черната магия. За по-малко от час той бе нарушил обетите си като магьосник, както и едно вековно табу.