Вече седмица Лилия живееше в пивницата, спеше под стълбите и се преструваше на чистачка. Дония се беше изненадала от предложението ѝ, докато не научи, че семейството на Лилия са прислужници. Аний беше изчезнала след първата вечеря и когато на следващата сутрин се появи, тя се ядоса при вида на търкащата пода Лилия.
Наложи се момичето доста време да я уговаря да не вдига скандали на Дония.
— Ти си магьосница — каза Аний с нисък глас, за да не я чуят останалите слуги. — Няма значение, че си родена в семейство на прислужници.
— Всъщност не съм магьосница — поне не от Гилдията — посочи Лилия. — Те ме изхвърлиха, забрави ли? Нямам нищо против да се занимавам с това, а и не мога да очаквам да остана безплатно тук.
Аний ѝ разказа за срещата си със Сери. Той се беше съгласил да не съобщава на Гилдията, че Аний е спасила момичето и знае къде се намира. Лилия се разкъсваше от любопитство що за човек е той. Аний имаше ясно определени критерий за добро и зло, и
Лилия не можеше да си я представи да работи за някой, който не е съгласен с идеалите ѝ. От онова, което бе научила досега, разбираше, че Сери рискува много, опитвайки се да държи магията далеч от ръцете на престъпния свят Дония, от друга страна, очевидно го смяташе за по-прагматичен — може би дори безмилостен.
До нея се озова крак в ботуш Лилия се стресна, подскочи и тихо изписка. Когато вдигна глава нагоре, с облекчение видя, че това е Аний.
— Стресна ме — каза укорително тя и хвърли парцала в кофата. — Не може ли да вдигаш поне малко шум, когато се приближаваш откъм гърба ми?
— Извинявай. — Но на лицето на Аний нямаше капчица съжаление. Тя изглеждаше самодоволна. — Това е част от работата ми. Просто забравям, че го правя. — Младата жена погледна към кофата и мокрия под. — Като че ли се появявам точно навреме. Какво са ти оставили за почистване гостите на Дония?
Лилия се намръщи.
— Не ти трябва да знаеш И щеше да е навреме, ако се беше появила, преди да се наложи да го чистя.
— Извинявай. Следващия път ще се опитам да дойда по-рано. — Тя се ухили. — Привърши ли? Трябва да отидем на една среща.
Сърцето на Лилия подскочи.
— Със Сери?
— Да. — Аний повдигна вежди. — Изглежда си нетърпелива да го видиш.
Лилия се изправи.
— Само защото по думите ти съдя, че е интересна личност.
— Така ли? Добре, само не му казвай това. — Аний се наведе да вземе кофата, но Лилия я избута настрани с магия.
— Аз съм прислужницата, забрави ли? Ще я оставя, преди да излезем. — Тя взе кофата и забърза надолу. Аний я последва, мърморейки глухо.
Щом кофата бе изплакната и върната при останалите, и Лилия зае едно палто от Дония, Аний надникна през задната врата, за да провери дали някой не ги следи, и я изведе на една малка уличка. Беше много студено и Лилия едва удържа на изкушението да затопли въздуха около тях. На всичкото отгоре започна да вали.
В уличката нямаше никакви хора, но пък беше пълна с боклуци и щайги.
— Трябва да знаеш някои неща — каза ѝ тихо Аний. — Опитвах се да попреча на тази среща по две причини…
Тя млъкна, защото стигнаха до края на уличката и трябваше да се огледа, преди да преминат от другата страна на главната улица и да се шмугнат в поредната тясна алейка.
— Първо, моят работодател също се крие. За него е опасно да се среща с теб. На мен ми се струва, че събирането на две издирвани личности удвоява опасността да бъдат открити.
Но е по-безопасно да отведа теб при него, отколкото обратното. Хората, които те търсят, искат да те затворят под ключ. Хората, които търсят него, искат да го убият.
— Скелин иска да го…
— ТТТттгг. Не споменавай името му. Дъждът заглушава гласовете ни, но някои думи привличат повече внимание от останалите. Но… да. — Аний надникна зад ъгъла, после продължи напред. — Той е много влиятелен. — Тя погледна към Лилия. — Най-влиятелният Крадец в града. Има съюзници навсякъде.
— Значи… щом твоят работодател се крие, а най-влиятелният Крадец — който освен това е и магьосник — го преследва, как ще може да ми помогне да намеря Наки?
Аний се спря и се обърна към Лилия.
— Той също има съюзници. Не са много, но на тях може да се разчита. Останалите веднага биха те предали на него.
Лилия погледна към младата жена. Очевидно бе обидила Аний, като бе поставила под въпрос способностите на Сери. «Което ми стига… но нещо ми подсказва, че тя е много по-дълбоко свързана със Сери, отколкото ми разкрива».
— Ти си му много предана, нали? — отбеляза тя.
Аний си пое дълбоко дъх и бавно го издиша.