— Хората са виждали Наки? Това поне означава, че е жива.
— Ако момичето, което са видели, наистина е Наки. Но поне Стражата не е намерила телата на млади жени, които да приличат на нея.
Дориен изглеждаше замислен.
— Трябва да закачим от тези обяви и в болниците.
Сония кимна.
— Добра идея.
— Преди да си тръгна, ще изпратя куриер при Калън. Жалко, че не нарисувахме картина на Лорандра, преди да избяга.
— Нейният вид, както и Скелиновият, е много по-отличителен от този на момичетата, но след като разпратихме описания из града, никой не се обади.
— Да, предполагам, че…
Прекъсна ги почукване по вратата. Сония се обърна тъкмо когато се отваряше. Лечителят Геджен ѝ кимна учтиво.
— Черна магьоснице Сония — каза той, преди да се обърне към Дориен. — Съпругата ви иска да ви види, лорд Дориен.
— Кажете ѝ, че ще изляза веднага, щом предам смяната си на Сония — отвърна Дориен.
Когато вратата се затвори, Дориен въздъхна.
— Чудех се колко време ще мине, преди да събере смелост да дойде да ме провери и
тук.
— Да те провери?
— Да. Да се убеди, че не правим нищо, което тя не би одобрила.
Сония поклати глава.
— Не разбирам. Според нея какво правим тук? Да не се страхува, че ще те покваря?
— Донякъде.
— Мисли си, че може да те науча на черна магия ли? — Сония отчаяно разпери ръце. — Как да я убедя да ми се довери?
— Тя ти вярва. Във възторг е от теб. И ревнува.
Сония го погледна. На лицето му бе изписано изражение, което бе виждала и по-рано. Преди да успее да го разгадае, той продължи:
— Всъщност не вярва на мен.
— На теб? И защо?
— Защото… — Той се поколеба и вдигна с усилие очи към нея, сякаш това бе най-трудното нещо на света.
— Защото знае, че ако има някаква възможност двамата с теб да сме заедно, аз веднага ще се възползвам от нея.
Сония го погледна изненадана и стресната. Внезапно разбра какво е изражението на лицето му. Вина. «И предпазлив копнеж». Тя почувства как също я изпълва вина и отвърна поглед встрани. «Толкова много години минаха, а той не е спирал да ме желае. Мислех, че всичко е свършило, когато срещна Алина и се ожени за нея. С облекчение се отървах от товара на несподелените му чувства».
Тогава тя бе потопена в скръб, все още влюбена в мъжа, който бе изгубила. В сърцето ѝ нямаше място за друг.
А сега?
«Не — помисли си Сония, но в гърдите ѝ се надигнаха противоречиви чувства. Обзе я паника, но тя бързо я прогони. — Не мога да пожелая Дориен — каза си тя. — Той е женен. Това само ще донесе объркване и болка на всички». Трябваше да каже нещо, което да пресече възможността, преди тази мисъл да е пуснала корени в съзнанието ѝ. Нещо тактично, но твърдо. Нещо… Но тя просто не се сещаше за подходящите думи.
Дориен се изправи.
— Ето на. Казах го. Аз… — Гласът му секна и когато тя вдигна поглед към него, той се усмихна накриво. — Ще се видим утре — завърши той. Отиде до вратата, отвори я и напусна стаята.
«Каквото и да бях казала, нямаше да има значение — осъзна тя. — И без това вече е неловко и болезнено, и е било такова от месеци. Аз просто се усетих твърде късно».
Домът на Сери представляваше дупка в земята. Но пък беше изненадващо луксозна дупка, с всичките удобства на имение от Вътрешния кръг. Всичко бе толкова разкошно, че Лилия с лекота забрави, че се намира под земята. Единственото, което ѝ напомняше за този факт, бе малкият размер — само няколко стаи — и липсата на прислужници.
Наемането на прислуга би означавало непрекъснат поток от хора, което би обезсмислило нуждата от тайно местоположение. Телохранителят на Сери, Гол, я беше уверил, че вътре има достатъчно хранителни запаси, като сушен боб, зърнени храни и особено месо и консервирани плодове и зеленчуци, в случай че излизането навън се окаже твърде опасно. Лилия не видя никой да ги готви. Вместо това Гол носеше всеки ден прясна храна отвън.
След като Лилия и Аний също заживяха тук, той трябваше да носи повече и по-често храна, което определено заплашваше да разкрие тайното местоположение на укритието или просто увеличаваше риска някой да го разпознае и да го проследи. Но Сери настоя да останат. Аний по спори с него и загуби.
Лилия се изненада колко смело се държеше Аний в присъствието на работодателя си, макар да бе Крадец. Младата жена излъчваше смесица от преданост, предпазливост и открито неподчинение и той толерираше последното с изненадващо търпение. Вместо да налага волята си, той умело заобикаляше исканията и възраженията ѝ.
Дори не си направи труда да я убеждава да остане. Той просто се обърна към Лилия и ѝ предложи сделка: ще ѝ помогне да намери Наки и да я скрие от Гилдията и Скелин, ако тя се съгласи да защити него и Аний. Лилия прие.