Оказа се, че най-добрия начин да защити Аний е да я накара да остане в укритието. А най-лесният начин да го постигне бе самата тя да остане там. И това се оказа не чак толкова лесно. Колкото по-дълго стоеше Аний затворена, толкова по-яростно изливаше натрупаната си енергия в спорове и караници. Когато Гол пристигна с вечерята, тя започна нетърпеливо да обикаля около него.
— Да си забелязвал дали Лорандра или Джеми, или Рек не търсят мен или Лилия? — попита тя.
— Не — отвърна той, заобиколи я и остави чантата на ниската маса, поставена между двете кресла в стаята за гости.
Аний се обърна към Сери.
— Виждаш ли? Ако бяха направили връзка, щяха да ни търсят.
— Скелин не е глупак — отвърна Сери. — Той знае, че или си с мен, или си сама някъде в града. Ако си сама, има голяма вероятност някой да те види и да му докладва. Ако си с мен… той е пуснал доста хора по следите ми.
— Ами ако Рек не е казал на Лорандра, че преди съм работила за теб?
— Че какво друго да им каже, за да ги убеди, че идеята да отведеш Лилия си е била изцяло твоя?
— Може да е казал само на Джеми.
Сери посочи креслото.
— Седни, Аний — нареди ѝ той.
Тя се подчини, но продължи да го гледа втренчено, докато Гол започна да вади от чантата добре увити пакети и да им разкъсва опаковката. Тя бе необходима, за да намали миризмата от храна, която би могла да остане в тунелите и да послужи като следа към укритието. Стаята се изпълни с апетитен аромат.
— Джеми ще бъде принуден да каже на Лорандра, че сигурно си била моя шпионка, с надеждата да я убеди, че не заговорничи срещу нея — продължи Сери. — Независимо дали ти харесва или не, Аний, те знаят, че предателството ти е било измислено. Ти си принудена да стоиш тук, с мен.
Аний отпусна рамене и Лилия се изпълни със съчувствие към нея. Не за пръв път се зачуди дали телохранителката беше казала на Сери за срещата си с Хейла.
— Не съм чул някой да те търси — каза Гол на Аний. — Но чух, че хората търсят някой, който, според твоите описания, прилича на Наки. Мисля, че не са от твоите хора или от Гилдията. Според мен са хора, които тя не би искала да я намират.
Лилия рязко се изправи.
— Някой друг също я търси?
Гол кимна и погледна към Сери. Крадецът присви очи.
— Значи надпреварата започва — каза той.
— Кой я търси? — попита Лилия. — И защо?
— Скелин — отвърна Сери. — Не е тайна, че Наки е изчезнала и че двете с Лилия са се опитали да научат черната магия. Това, че Наки не е успяла да я овладее, не я прави по-малко интересна от Лилия. Тя може да каже на Скелин всичко, което е прочела и направила. Все пак щом Лилия го е постигнала, разполагайки със същата информация, значи има голяма вероятност и той да успее. А ако не се получи — Сери погледна към Лилия и се намръщи, — той знае отношението на Лилия към нея. Ще се опита да я изнуди да го обучи в замяна на Наки.
— Значи трябва ние да я намерим първи — каза Аний.
— Да. — Сери се усмихна леко. — Търсенето на Скелин може да ни помогне. Пуснал съм хора, които да следят неговите хора. Ако се окаже, че са намерили някакви отговори, моите хора ще зададат същите въпроси. Ако се запътят към някое място, моите хора ще ги проследят, готови да помогнат на Наки да избяга.
Някъде зад стените пропя звънче. Сери се обърна към Гол, който погледна със съжаление към отворените пакети с храна.
— Ще ти оставим малко — обеща Сери.
Едрият мъж въздъхна и забърза към скритата в ламперията врата. Аний стана, извади няколко чинии и прибори от скрина, и ги подаде на Лилия и Сери. Тримата си сипаха и започнаха да се хранят. Гол беше донесъл няколко речни риби, задушени в сладко-кисел сос, печени зимни зеленчуци и прясно опечен хляб.
Той се върна сравнително скоро. Този път беше ред на Сери да изглежда разочарован, защото се наложи да излезе заедно с него. Щом двете останаха сами, Лилия погледна към Аний.
— Смяташ ли, че Хейла е започнала да разправя наляво и надясно, че ни е видяла? Аний се намръщи.
— Сигурно. И преди го е правила. Но така ще загази повече, отколкото е предполагала.
— Сери знае ли за нея?
— Може да се каже. — На лицето на Аний се изписа болка. — Започнах да работя за него, след като двете вече не бяхме приятелки. Казах му, че един приятел се е опитал да ме продаде, но не му казах коя е тя.
— Щом не си работела за Сери, как е научила тя за него?
Аний се поколеба, после поклати глава.
— О, аз знаех за него. Отпреди. Както и да е… Предпочитам да не говорим за нея. Лилия кимна.
— Ще запазя тайната ти.
Аний се обърна към нея, но не се усмихна. Вместо това я погледна замислено.