През прозорците прозираше лунна светлина, която пречеше да се видят детайлите по стените. Лилия заслони очи с ръка и огледа една от големите греди.
— Смяташ ли, че ще можем да се задържим на онази греда? — попита тя.
Аний се приближи и сви рамене.
— С лекота. — Тя погледна към Сери и Гол. — Ами вие двамата?
Сери я погледна и се усмихна.
— Мисля, че ще се справя. Гол?
— Сигурно. Но как ще се качим върху нея?
— Лесно, с помощта на Лилия — каза Аний.
Лилия погледна към Гол и прикри усмивката си. Не за пръв път бе долавяла лекото съперничество между тях. Тя последва Аний до стената с прозорците. Жената се обърна към нея и я улови за ръцете.
— Направи каквото трябва, Лилия.
Момичето създаде магически диск под краката им и ги издигна до гредата. Аний стъпи върху нея и се ухили. Лилия отново се спусна долу.
Сери леко повдигна рамене и я улови за ръцете. Тя го издигна до гредата, изчака го да се улови за рамката на един от прозорците, и чак тогава се спусна долу.
Гол ги гледаше с ококорени очи. Той разпери ръце и отстъпи назад.
— Аз няма да…
— Качвай се, Гол — нареди му рязко Сери. Лилия погледна нагоре. Крадецът надничаше навън през прозореца.
Тя чу приближаващите се стъпки на Гол и се обърна към него. Той отново се поколеба.
Отвън се разнесоха стъпки.
— Веднага — изсъска Сери.
Някой идваше.
Лилия пристъпи напред, сграбчи Гол за ръцете, надявайки се, че той няма да извика възмутено или от страх. После и двамата се издигнаха нагоре. За щастие той само тихо изскимтя от изненада. Лилия го отнесе към гредата, на място, където имаше за какво да се хване, и той веднага се вкопчи в него.
След като момичето също стъпи на гредата, то разшири диска така, че да образува бариера около тях, като се погрижи да я направи невидима.
Вратата се отвори. В помещението влязоха трима мъже.
— Тишина — каза единият. — Пантите са смазвани.
— За тази или за друга среща?
Никой не отговори и тримата започнаха да оглеждат склада. Единият погледна нагоре към прозорците, но като че ли не видя никого. «Сигурно е заслепен от лунната светлина, също като нас».
Мъжете излязоха навън. Лилия тихо въздъхна и се придвижи до прозореца. Отворът отдавна бе изгубил и стъклото, и рамката му. Тя надникна навън и онова, което видя, накара сърцето ѝ да спре.
До кея стоеше закотвена рибарска лодка. Тримата мъже, които бяха проверили склада, вървяха към две двойки хора. Първата се състоеше от слаб старец, който сигурно беше Енка, защото до него стоеше мъжът, който ги бе довел дотук.
Другата двойка се състоеше от доста дебел, добре облечен мъж и слаба жена, която, ако не друго, бе по-красива на лунна светлина, отколкото през деня. Когато Лилия се вгледа в нея, сърцето ѝ замря.
«Наки! Най-после я открих!»
Зад двете двойки стояха други мъже. Тя не можеше да разбере дали са от хората на Енка или на Крадеца на Наки.
«Няма значение — помисли си тя. — Те не са магьосници. Не могат да ме спрат». Лилия стъпи върху перваза на прозореца, но се поколеба.
— Давай — прошепна глас до нея. Тя се обърна и видя, че Аний също се е приближила до прозореца. — Сери каза да не забравиш да запазиш Енка и помощника му.
Лилия кимна с благодарност, после изпрати два лъча магия, които да обградят съюзниците на Сери и Наки. След това се спусна от перваза и пристъпи напред.
Хората отвън не забелязаха спускането ѝ на земята, но Наки се огледа, усещайки
бариерата, която се сблъска с нейната. «О, добре — помисли си Лилия. — Значи може да се защити». Тя спусна щита. Но въпреки това тя бе усетила нещо в Наки, което я притесняваше. Лилия тръгна към събралите се хора, полускрита зад тримата мъже, които бяха огледали склада.
— Тук има друг магьосник — каза Наки с предупредителен тон.
Всички започнаха да се оглеждат и веднага забелязаха Лилия. Тримата мъже отстъпиха уплашено встрани и момичето мина между тях.
— Наки — каза Лилия и се усмихна. Приятелката ѝ я гледаше изненадано. — Толкова се радвам да те видя. В какво си се забъркала този път?
— Лилия. — За голямо облекчение на Лилия, в гласа на Наки не се долавяха омраза или обвинение. — Защо си тук?
— За да ти помогна.
Наки изпрати лек проблясък светлина през бариерата си.
— Както можеш сама да видиш, нямам нужда от помощта ти.
Лилия погледна приятелката си и осъзна какво я беше притеснявало. «Тя е права. Наистина няма нужда от помощта ми. Тя има магията си. Някак си тя или някой друг е премахнал блокадата. Това е странното в бариерата ѝ — тя не би трябвало да може да я вдигне». В този миг тя осъзна значението на думите на приятелката си.