Наки не искаше да бъде спасявана.
«Изглежда доволна, че работи за Крадец. Всъщност сигурно умишлено е изчезнала. Освен ако…?». В този момент Лилия направи нещо рисковано. Тя използва мисловното общуване, колкото се може по-внимателно, за да не я чуят от Гилдията.
— _Ла не би да те изнудват_?
Наки се засмя.
— Не, глупачко. Планирах това от самото начало: да се махна от Гилдията, нейните правила и задушаващи закони и да правя каквото си искам.
Сега погледът ѝ бе изпълнен с омраза. Лилия усети познатото чувство за вина, но устоя на желанието си да извърне поглед. «Аз не съм убила баща ѝ — каза си момичето. — Тя няма причина да ме мрази. Но несигурността не я напускаше. Наки очевидно не искаше да бъде спасявана. — Какво да правя сега?»
Наки бе нарушила закона — но тя го знаеше. Това нямаше да може да я убеди да се върне в Гилдията. Но може би ако научеше, че Скелин е по петите ѝ, щеше да промени намеренията си. Тя се нуждаеше от защитата на Гилдията. Освен ако… ами ако Наки с удоволствие би сменила работодателя си Крадец? Лилия разбра, че трябва да подходи по друг начин. Който би бил по-подходящ за природата на Наки.
— Наистина ли си свободна? — попита тя и погледна многозначително Крадеца.
Наки се усмихна. Очевидно бе очаквала този въпрос.
— Толкова, колкото ми се иска. По-свободна съм, отколкото щях да бъда в Гилдията.
— Но за колко време? — попита Лилия. — Едни хора са тръгнали по петите ти. Не са от Гилдията. Могъщи магьосници-отстъпници.
— Страхотно. — Наки сви рамене. — Значи ще седнем на по питие и ще си разказваме истории.
— Те не търсят разговори — каза ѝ Лилия, раздразнена от отказа на Нани да разбере надвисналата опасност. — Ще те принудят да им разкажеш какво е написано в книгата и след това ще те убият.
Наки се намръщи.
— Книгата ли? — Откъм склада се разнесе пронизително изсвистяване и момичето погледна натам, преди да се обърне към Лилия. — О, имаш предвид черната магия?
Наистина ли вярваш, че ще ги науча на това?
Върху бариерата, която Лилия бе издигнала около съюзниците на Сери, започнаха да се сипят удари. Тя се обърна и видя, че Крадецът и другарят му се опитват да преминат бариерата. След това видя, че дебелият Крадец и хората му се изтеглят към рибарската лодка. С надеждата, че не е останал никой, който да нарани приятелите на Сери, тя свали щита. Наки се приближаваше към нея. Сенките придаваха на усмивката ѝ зловещ оттенък.
— Знаеш ли… — Тя килна глава настрани и на лицето се изписа замислено изражение, — … при подходящата цена работата с отстъпници може и да се окаже интересна.
Тя се намираше само на няколко крачки от Лилия. Погледът ѝ бе хищнически и опасен. Лилия отстъпи назад и подсили бариерата си.
— Няма да го направиш.
— Разбира се, че няма. Това ще е глупава постъпка, нали? Ще си създам потенциални врагове, силни почти колкото мен.
— Могъщи като… — Лилия отстъпи назад. — Онази нощ ти си научила черната магия!
— Не. — Красивата уста на Наки се разтегли в грозна, самодоволна усмивка. — Научих се още преди да се запознаем.
Тя разпери пръсти и запрати магическа светкавица към щита на Лилия. Това не бе предпазливият удар от часовете по Воински изкуства. Той накара Лилия да отстъпи назад и отчаяно да влее невероятно количество енергия в бариерата си. «Трябва да отвърна на удара». Тя си припомни уроците. Бариерата отнемаше повече сила от ударите. Ако двама противници са равни по сила, онзи, който поддържа по-мощен щит, ще падне пръв. «Но това е Наки. Ами ако я нараня? Ами ако я убия?»
Очевидно Наки не се измъчваше от подобни съмнения. Думите ѝ отекнаха в съзнанието на Лилия. «Научих се още преди да се запознаем». Това означаваше, че Наки е знаела, че инструкциите в книгата ще свършат работа. Знаела бе, че ще съсипе живота на Лилия. При тази мисъл сърцето ѝ замря. Защо ѝ бе на Наки да постъпва така? За да сподели престъплението с някой друг? Което означаваше, че Лилия не бе единственият човек в къщата, владеещ черната магия в нощта, когато лорд Лейдън бе убит. «Но тя едва ли би убила собствения си баща…»
Кой друг би могъл да е тогава? Внезапно Лилия разбра, че трябва със сигурност да узнае какво се е случило — и единственият начин да го направи бе да се погрижи Наки да бъде заловена, за да може Черната магьосница Сония да разчете съзнанието ѝ. «Или пък аз. Аз бих могла да го разчета».
Единственият ѝ шанс бе да отвърне на удара. Внимателно. Ако Наки умреше, Лилия никога нямаше да научи истината. Затова тя запрати енергиен заряд по Наки. В началото ударите ѝ бяха незначителни, в сравнение с тези на приятелката ѝ, и другото момиче се разсмя, но Лилия установи, че постепенно свиква да използва толкова много магия. Дарите на Наки бяха небрежни, което накара Лилия да настръхне.