«Щом владее черната магия от толкова време, дали се е подсилвала? Аз нито веднъж не съм използвала черна магия. И разполагам единствено с природната си енергия, а и доста левитирах…»
След тази мисъл Лилия усети как я връхлита паника. Тя се опита да я прогони. Макар да усещаше, че трепери цялата, тя успяваше да нанася точни удари и да поддържа щита си. Донякъде ѝ се струваше забавно, че Наки, която бе най-добра по Воински умения, не се опитва да използва номера или смели трикове, но веселието ѝ изчезна в мига, когато осъзна, че просто не ѝ се налага. Искаше да приключи с това колкото се може по-бързо.
Лилия се пресегна за сила и изведнъж установи, че източникът ѝ е изчерпан. Тя ужасено ахна, когато щитът се сгромоляса и стисна очи в очакване на удара, който щеше да я убие. Наки нададе триумфиращ крясък, но удар не последва. За огромно облекчение на Лилия момичето спря да нанася удари и тръгна към нея.
— Не си черпила магия, нали? — попита Наки, като се пресегна и хвана Лилия за ръката. После поклати глава. — През цялото време си била свободна и не си черпила сила. Винаги си била толкова глупава и наивна. — Наки рязко завъртя Лилия и изви ръката ѝ зад гърба. Момичето изпъшка от рязката болка, която прониза рамото ѝ.
— Щом си толкова умна, защо работиш за Крадец? — отвърна Лилия. — Защо той не работи за теб?
Наки се засмя тихо.
— О, аз просто още уча занаята.
Тя помръдна и нещо студено и остро докосна врата на Лилия. С крайчеца на окото си момичето видя острието на нож. Полазиха я ледени тръпки, когато осъзна какво възнамерява да направи Наки, след което усети дълбока болка в гърдите. «Все пак възнамерява да ме убие. През цялото време се надявах, че се е забъркала в някой от щурите си планове. Че просто проявява безразсъдство и не иска наистина да ме убие. Но тя не ме обича. Сигурно никога не ме е обичала. Наки е права. Аз съм глупачка…»
В този миг Наки блъсна Лилия напред и я пусна. Лилия чу изпукване, залитна напред, изгуби равновесие и падна на земята.
Някъде наблизо се чу ругатня.
Разнесоха се викове, чу се тропот на бягащи крака. Лилия се огледа и видя Аний, Гол и Сери да тичат към нея. От другата страна се приближаваше магьосник с развяваща се черна мантия. Сония?
Черната магьосница притича покрай Лилия, без да я поглежда. Когато се обърна,
Лилия видя как Сония се отпуска на колене до Наки, която лежеше на кея, и повдига главата на момичето. Която бе извита под странен ъгъл.
Докато Лилия гледаше, главата бавно се върна в естественото си положение и лицето на Наки възстанови цвета си. Момичето изстена и отвори очи. Видя Сония и отново изстена.
— Да. Аз. — Облекчението от лицето на Сония се изгуби, заменено от мръщене. Тя се изправи. — Може би няма да искаш да ми благодариш за това, че ти спасих живота.
Наки седна и разтърка врата си.
— Че защо да го правя? Едва не ме уби.
Сония я погледна така, сякаш искаше да каже още нещо, но промени намеренията си. Хвана Наки за ръката, изправи я на крака и се обърна към Лилия.
— Сери ме увери, че доброволно ще се върнеш в Гилдията.
— Да — отвърна Лилия. — След като вече я намерих.
Аний протегна ръка и помогна на Лилия да се изправи.
— Имаш ли нещо наранено? — промърмори тя.
— Само гордостта ми.
— И сърцето ти, мисля.
Лилия погледна към Аний, която я погледна многозначително, преди да отстъпи назад.
— Така. Предполагам, че сега се връщаш в Гилдията. Наминавай от време на време. Винаги си добре дошла.
Лилия потрепна.
— Мисля, че едва ли ще имам възможността да посещавам, когото и да било. Усмивката на Аний се стопи.
— Ами тогава… значи ние ще трябва да дойдем.
Сония погледна замислено момичетата, после се обърна към Сери.
— Двамата с теб трябва да си поговорим.
Той се усмихна.
— Винаги съм на разположение. С удоволствие ще изчакам, докато се отървеш от товара си и съм сигурен, че Гилдията с нетърпение очаква да си я прибере колкото се може по-бързо. — Той махна с ръка към Наки.
Сония го погледна безизразно.
— Значи друг път.
Той кимна, отстъпи назад и ѝ помаха с ръка.
— Значи, довиждане.
Когато Черната магьосница се отдалечи, Аний потупа Лилия по рамото.
— Дано се държат добре с теб, защото иначе сама ще дойда да те измъкна.
— Всичко ще бъде наред — отвърна Лилия, макар да не бе съвсем сигурна в думите си.
След като тя отиде при Сония, Наки и другите магьосници, Сери, Гол и Аний тръгнаха към склада. Внезапно ѝ хрумна нещо. Лилия беше оставила тримата върху гредата, така че…