— Няма да легна с нито една Изменница, докато не ми кажеш, че вече мога.
Тя завъртя очи и отстъпи към вратата.
— Само от магьосниците трябва да се пазиш, Лоркин. Какво правиш с останалите не е моя работа. Макар че ще сме благодарни, ако направиш необходимото, за да не ни напълниш с деца, защото и без това изхранваме много гърла. — Тя го погледна. — Трябва да тръгвам.
— А аз трябва да се връщам в лечебницата. — Той въздъхна. — Не че умирам да се видя с Калия, но подозирам, че тази ледена треска ще се влоши много повече.
Тя кимна и в погледа ѝ проблесна топлота, но на лицето ѝ се изписа тъга.
— Всяка година се случва. Винаги убива по няколко души. Обикновено стари, малки деца или такива, които са отслабени от друга болест. Бъди подготвен за това.
Лоркин кимна разбиращо.
— Благодаря за предупреждението. — Той се усмихна. — И за двете.
Тя му се усмихна в отговор. Двамата тръгнаха заедно към вратата и топлите стълби зад нея. Тивара му каза да мине пръв, за да не бъдат видени да влизат заедно в града. Той се обърна към нея още веднъж и видя, че се взира отвъд заобикалящите я стени, с тревожно и същевременно решително изражение. Сърцето му отново потрепна. Тя беше дошла да го види, беше нарушила заповедта да го избягва. Лоркин се надяваше, че неподчинението ѝ няма да бъде забелязано и че тя отново ще го потърси.
— Лорд Дориен кога си тръгва? — попита Джона, докато забърсваше последната чаша за вино.
— Утре сутринта — отвърна Сония. Тя погледна към своята леля и прислужница, и забеляза странното изражение на лицето ѝ. — Какво?
Джона поклати глава, остави чашата за вино и огледа гостната на Сония. После отиде до ниската маса, където щеше да бъде сервирана вечерята, и започна да лъска приборите. Отново.
— Нищо важно. Просто си мисля как можеха да се развият нещата. Сония въздъхна и скръсти ръце.
— Все още ли се оплакваш, че не съм се омъжила за Дориен?
Джона разпери ръце.
— Той е много приятен мъж.
«О, не. Не отново».
— Така е — съгласи се Сония. — Но ако се бях омъжила за него, трябваше да се преместя в селото му и ти никога нямаше да ме видиш.
— Глупости — отвърна Джона и очите ѝ проблеснаха триумфиращо. — Гилдията никога нямаше да те изпусне от погледа си.
— Значи щяха да принудят Дориен да остане тук, а това щеше да е жестоко спрямо него. Той не харесва града.
Джона сви рамене.
— Като остарее, може и да промени мнението си.
— Това е доста…
Почукване по вратата прекъсна Сония. Тя с облекчение се откъсна от спора и изпрати лека магическа вълна към ключалката. Чу се изщракване, вратата се отвори и разкри строящия отвън Регин.
— Черна магьоснице Сония — каза той. — Мога ли да поговоря с вас насаме?
— Лорд Регин! — отвърна Сония може би малко по-ентусиазирано отколкото трябваше. — Влезте!
Той пристъпи в гостната и погледна към Джона, която се шмугна в спалнята на Сония, за да ги остави насаме. След това предметите на масата привлякоха погледа му.
— Очаквате гости — отбеляза той. — По-добре да не се помайвам. — Той се изпъна и срещна погледа ѝ. — Дойдох, за да ви съобщя, че се появиха семейни проблеми, които ще отнемат голяма част от вниманието и времето ми. Тъй като няма да имам възможността да ви предложа помощта си в преследването и, по-важното, в залавянето на Крадеца Скели, мисля, че ще е по-добре да си намерите друг помощник.
Сония го погледна слисано.
— О — рече тя. — Това е… — За миг се почувства объркана. Как щеше да се справи без помощта на Регин със залавянето на Скелин? «Не съм си и помисляла, че нещата толкова ще се влошат. — Тя поклати глава. — Не мога да повярвам, че толкова съжалявам за загубата на помощта му». — Много жалко — каза тя. — Ценя помощта ви и не ми се иска да ви губя като помощник. Но семейството винаги е на първо място — додаде бързо тя.
Усмивката му приличаше повече на гримаса. Стори ѝ се, че дори потрепна.
— Да, така е.
— Надявам се проблемът да се разреши бързо и безболезнено.
— Съмня… — Гласът на Регин секна при последвалото почукване на вратата. Той я погледна, обърна се към Сония и леко се поклони.
— За мен беше удоволствие да работя с вас, Черна магьоснице Сония. А сега по-добре да ви оставя.
Сония отново отвори вратата. В коридора чакаха Ротан и Дориен. Те видяха Регин и докато му се покланяха учтиво, в очите им проблесна любопитство.
— Лорд Регин — промърмориха и двамата.
— Лорд Ротан, лорд Дориен. Тъкмо си тръгвах. Приятна вечеря. — Магьосниците му направиха път и той мина покрай тях. Сония чу отдалечаващите се стъпки по коридора, после гостите ѝ влязоха и затвориха вратата.