Лилия колебливо пристъпи към огледалото и погледна към отражението си. Не изпълваше особено добре бюстието на роклята, но това можеше да се оправи с подплънки. Макар често да бе виждала някогашната си работодателка и дъщерите ѝ да се обличат така, тя никога не би се осмелила да изпробва дрехите им.
— Прекрасна си — каза Наки, заставайки зад нея. Тя постави ръце на раменете ѝ. Пръстите ѝ бяха студени и Лилия усети тръпки по гърба си. Тя си спомни думите на Мади и Фродже за новата ѝ приятелка, но бързо прогони тези мисли от главата си.
Наки се намръщи.
— Напрегната си. Какво има? Неудобна ли е?
Лилия поклати глава.
— Чувствам се така, сякаш… правим нещо нередно. Магьосниците трябва винаги да носят мантии.
Устните на Наки се изкривиха в дяволита усмивка.
— Знам. Забавно е, нали?
Виждайки ухиленото лице на приятелката си, Лилия не се сдържа и също се усмихна.
— Да, но защото никой не може да ни види.
— Това ще бъде нашата неприлична тайна — каза Наки и се обърна. После изведнъж се спря, хвана подгъва на роклята си и заметна полата през глава. Отдолу носеше само една камизолка и Лилия бързо извърна поглед.
— Всъщност трябва да направиш нещо наистина неприлично — продължи Наки, увивайки се в ученическата си мантия. — Тогава ще можеш да правиш леко неприлични неща, като това, без да се притесняваш. — Тя се замисли и изведнъж се ухили. — Сещам се за едно нещо. Чакай тук. Веднага се връщам.
Наки се шмугна през вратата на спалнята ѝ. Лилия се възползва от отсъствието на приятелката си, за да съблече бързо роклята и да облече мантията си. Докато завързваше шарфа, Наки се върна, носейки малък черен предмет. Тя го вдигна нагоре с триумфална усмивка.
Предметът приличаше на метална клетка за птици, само че по-малка и по-къса. Лилия я погледна слисано. Наки се засмя. Тя впери поглед в клетката и от отворите ѝ започна да излиза пушек. Смаяната и изпълнена с любопитство Лилия се досети какво вижда.
— Това е мангал за роет!
— Разбира се. — Наки завъртя очи. — Толкова си невинна, Лилия. Трудно е да повярва човек, че си дъщеря на семейство прислужници.
— Работодателите на семейството ми не одобряват роета.
Наки сви рамене.
— Много хора са така. Те не се доверяват на новите неща. Накрая ще разберат, че роетът не е по-лош от виното — а в известна степен е дори по-добър. Не получаваш махмурлук. — Наки замаха с ръце, за да докара пушека към себе си и започна да вдишва дълбоко. После затвори очи и въздъхна дълбоко. Когато погледна към Лилия, погледът ѝ бе мрачен и съблазнителен, и тя я повика с жест. — Ела, опитай.
Лилия се подчини. Тя се наведе към мангала и вдъхна дълбоко. Дробовете ѝ се изпълниха с ароматния пушек. Тя се закашля, Наки прикри устата си с ръка и се изкиска. Вместо да се обиди, че приятелката ѝ се присмива, Лилия установи, че няма нищо против. Гърдите ѝ отново се изпълниха с пушек. Главата ѝ се завъртя.
— Предишния път намерих едно страхотно местенце — каза Наки, отивайки до леглото си. Тя окачи мангала на закачалката и издърпа дрехите към другия ѝ край. След това се тръсна на леглото.
Лилия отново се засмя. Наки се обърна, усмихна ѝ се и потупа леглото до себе си.
— Ела, полегни. Много е отпускащо.
За голямо облекчение на Лилия мисълта да лежи до Наки събуди само някакво далечно
ехо от нервността, която изпитваше преди. Тя се отпусна на дюшека до приятелката си.
— Все още ли се притесняваш да не се забъркаш в нещо? — попита Наки.
— Не. Изведнъж вече нищо не ме притеснява.
— Това е резултат от роета. Забравяш всичко. Спираш да се притесняваш. — Тя се обърна и погледна Лилия. — Напоследък ми изглеждаш много разтревожена.
— Да.
— За какво?
— Заради момичетата от класа ми. Онези, които ми бяха приятелки. Те говорят разни неща за теб.
Наки се засмя.
— Сигурно. Какво казват?
«Защо ми трябваше да казвам това? Проклятие. Не мога да ѝ кажа… или мога? Хубаво е човек да знае истината…»
— Казват, че… че харесваш жени. Вместо мъже. Имам предвид… — Лилия си пое дълбоко дъх и се закашля отново, когато пушекът изпълни дробовете ѝ. — Че предпочиташ за любовници жени така, както някои мъже предпочитат мъже. — Тя покри устата си с длан. «Защо го направих? Как можах да го изтърся? Наки ще ме намрази!»
Но Наки само се засмя. Безгрижен, закачлив смях.
— Обзалагам се, че месеци наред са имали много интересни сънища.
Лилия се изкиска. Тя се опита да си представи как Фродже и Мади сънуват за… «Не, не мисли за това».