Сония не искаше да лъже Лорандра, но търсенето на отстъпника Скелин не бе стигнало
доникъде. Бяха се лишили и от помощта на Регин. Сери полагаше също толкова усилия да стои далеч от хората на Скелин и съюзниците му, колкото влагаше в търсенето му Внедряването на Аний сред враговете, за да шпионира за Сери или принуждаването на семейството на Дориен да се пресели в Имардин, където той щеше да рискува живота си, за да ѝ помогне, ѝ се струваха много по-ужасни от необходимостта да излъже жената, която беше нарушила законите на Гилдията, беше избивала Крадци и бе внасяла роет с надеждата да наложи сина си за крал на престъпния свят
«Признавам, че макар да очаквах с нетърпение Гилдията да спре да се колебае и да вземе очевидното решение, аз не бързах да започвам с измамата. Докато не блокират силите на Лорандра, нямаше с какво да я подкупя. Но сега… — тя въздъхна, — … сега нямам повод да отлагам повече».
Оусън обяви срещата за приключена и в залата отекнаха стъпки, гласове и шум на мантии. Ротан изчака Сония да слезе до нивото, където седяха Деканите, и тръгна с нея.
— Оказва се, че Дориен е наистина толкова добър в узнаването на клюките, както твърдеше — промърмори той.
Двамата слязоха на площадката и се отдалечиха малко по-встрани от останалите магьосници.
— Какво каза той?
— Че лорд Регин и съпругата му са скарани.
— Много полезно — отвърна сухо Сония. — Разбрал ли е защо са се скарали?
Ротан отвори уста, но съзря лейди Винара, която се приближаваше към тях, затвори я и поклати глава.
— Лейди Винара — каза Сония, когато жената стигна до тях. Ротан също я поздрави.
— Черна магьоснице Сония, лорд Ротан — отвърна възрастната лечителка и им кимна в отговор. — Сигурно очаквате с нетърпение пристигането на лорд Дориен и семейството му в града по-рано от планираното.
Сония погледна към Ротан, който ѝ отвърна с учуден поглед.
— Значи вече е уредил всичко? — попита той с примирен тон.
Винара му се усмихна съчувствено.
— Да. Определихме датата, за да го зачисля към лечителницата. — Тя се обърна към Сония. — Той искаше да работи в болниците, но аз реших, че ще е по-добре първоначално да го взема при мен, за да оценя напредъка в лечителските му умения, преди да го пусна в града.
Сония кимна.
— Съгласна съм. Благодаря ви — отвърна тя, изпълнена с признателност Никога не бе изпитвала желание да дава нареждания на Дориен и подозираше, че той няма да изпълнява толкова послушно нарежданията както останалите лечители. Като по-старша лечителка, която някога му бе и преподавала, Винара не би трябвало да среща проблеми в коригирането на вредните навици, които Дориен може би бе придобил.
Лечителката кимна и се отдалечи. Сония се обърна към Ротан и го погледна замислено. Той разпери ръце и се ококори.
— Не ме гледай така! Не знаех! — Той раздразнено поклати глава. — Досетил се е, че ако ни каже за това, преди да си тръгне, и двамата ще го накараме да обещае, че няма да се връща в Гилдията.
Сония сви рамене.
— Имаш ли нещо против да ми помага? Това, че се връща по-рано от планираното в Имардин не означава, че ще го включа в издирването.
Ротан повдигна вежди.
— Съмнявам се, че ще успееш да го спреш.
Тя се усмихна накриво.
— Прав си, няма да мога, започне ли веднъж работа в болниците. Съжалявам, Ротан. Ще направя всичко възможно да не попадне в опасност.
— Защо ми се извиняваш?
— Затова че въвлякох сина ти в опасното издирване на магьосник-отстъпник.
— Ти не си го окуражила по никакъв начин — посочи той. — Вместо това аз трябва да ти се извиня, че отгледах сина си така, че да се превърне в упорит и инатлив човек.
Сония се засмя горчиво.
— Според мен никой от двама ни не може да бъде обвиняван за това какви са се оказали синовете ни. Някои неща излизат извън влиянието на родителите.
Архивната книга, която Денил бе купил на пазара, му струваше едно малко състояние. Първоначално продавачът не искаше да му каже откъде се е взела, но след като Денил намекна, че е готов да купи и други от него, мъжът призна, че я е намерил в едно имение на границата с пустошта, което, както много други, бе започнало да запада заради настъпващата пустиня.
Денил се почувства гузен заради вълнението, което думите на продавача породиха у него. Щом именията бяха започнали да разпродават собствеността си, за да оцелеят, значи щеше да може да си закупи и други книги. Изсушаващото влияние на пустошта бе запазило книгите и свитъците в добро състояние. Нищо чудно, че купените от Денил архиви бяха свързани с нея.