«Посетих ашаки Тачика. Той ми показа нанесените върху имението му вреди. Всичко беше изгоряло. Нямаше дори кости от животните, които да ни напомнят за шествалата смърт. Трудно бе да се открият границите на пораженията, защото вятърът беше разнесъл пепелта и върху неизшрелите земи, а през последните седмици бе започнала да се появява растителност и в изгорелите райони. Въздухът миришеше на пушек и на въпроси без отговор. Съгласих се да платя двайсет златни монети за пет рибера, включително един млад мъжки».
Дневникът, който Денил четеше, бе написан в пестелив стил, но от време на време авторът му се впускаше в емоционални описания. Магьосникът бе заинтригуван от споменаването на растенията, които са се появили в пустошта толкова скоро след създаването ѝ. Това отново го накара да се зачуди защо земята не се е възстановила досега. Нима тези растения са съществували известно време, но после са загинали?
Денил прекара часове в прелистване на дневника, преди да открие отново нещо интересно. Той свери датите и се изненада. Бяха минали двайсет години, преди авторът отново да спомене пустошта.
«Ашаки Тачика продаде имението си и се премести в Арвис. Каза, че отдавна ще е умрял, преди опустошената земя да се възстанови и се тревожи, че там никога повече няма да могат да се отглеждат растения. Жалко. В началото имаше такъв успех, но напоследък много имения пострадаха от завръщането на пустинята. Истинска загадка е защо се случи така».
След това споменаванията на пустошта зачестиха. Когато взе последния дневник от комплекта, той скоро откри онова, което бе започнал да подозира.
«Пустошта мина границата. Робите докладваха на Кова и когато той ми каза, аз сам изтичах да се уверя в това. Бяха ѝ необходими повече от трийсет години, за да достигне имението ми, макар че прахът се появи още в деня след големия взрив.
Земята на ашаки Тачика я няма. Нима моята и на Валича ще загинат през следващите трийсет години? Дали синът ми няма да наследи едно обречено имение и бъдеще? Макар всички ашаки да твърдят, че не вярват в това, отказът им да омъжат дъщерите си за сина ми е доказателство за противното. Може би ще е по-добре да няма внук, който да наследи проблемите ни».
Скоро след това почеркът се промени. Синът съобщаваше за смъртта на баща си и продължаваше да записва предимно търговските си сделки. Сърцето на Денил се изпълни със съчувствие към семейството, въпреки напомнянето, че това са черни магьосници и робовладелци. В света, който познаваха и разбираха, те бавно се плъзгаха към бедност и изчезване.
Денил погледна към записките си и ги прелисти към началото. Архивът започваше няколко години след като бяха окупирани от Киралия. Първият автор бе млад, може би го бе наследил от някой ашаки, който бе загинал във войната. Той не пишеше много за киралийските си управници. В деня на създаването на пустошта той пишеше за ярка светлина, която нахлула през прозореца и по-късно споменаваше, че на залепените роби им трябвали три дни, преди да се възстановят и да се върнат на работа. В записките си той не изказваше предположения за онова, което е причинило светлината или опустошенията. «Може би се е страхувал да записва обвиненията си към киралийците».
От купчината дневници бе останал само един. Той представляваше малка, окъсана книжка, пълна с песъчинки, което предполагаше, че някога е била заровена. Когато Денил я отвори, той видя, че почеркът е избледнял до такава степен, че почти не можеше да се чете.
Магьосникът се беше подготвил за това. Библиотекарите в Голямата библиотека в Елийн бяха разработили методи за възстановяването на древни текстове. Някои от тях просто съсипваха книгата, но други бяха по-внимателни и можеха да подсилят мастилото за кратък период от време. Ефективността им зависеше от типа хартия и мастило. В други случаи, ако страниците биваха обработвани една по една, можеха да се направят копия, преди оригиналът да се разпадне или да избледнее окончателно.
Денил извади бурканчетата с разтвори и прахчета от една кутия на бюрото си и започна да работи, като първо ги изпробваше върху ъглите на страниците. За негово облекчение, един от по-меките разтвори подсилваше достатъчно мастилото, за да може текстът да се прочете. Той започна да го прилага върху първата страница и щом първите думи се появиха, сърцето му заби ускорено.
Книгата, написана с много ситен почерк, принадлежеше на съпругата на един ашаки.
Макар да започваше всяка страница със заглавие, което подсказваше дали текстът е свързан с домашен или козметичен въпрос, писанията, които следваха, бързо преминаваха в политически проблеми. «Мехлем за суха коса» — например, се превръщаше в язвителен коментар за братовчеда на императора.