«Император ли? — Денил се намръщи. — Ако са имали император, значи това е написано преди Сачаканската война».
Той четеше, обработвайки внимателно всяка страница с разтвора. Скоро осъзна, че е грешал. Жената говореше за победения император с тази титла, защото просто нямаше друга алтернатива, а сачаканците все още не бяха приели термина крал за техния владетел.
«Което означава, че този дневник е бил написан по някое време след войната, но не повече от двайсет години».
Авторката не бе отбелязвала дати, затова той нямаше как да знае колко време бе минало между отделните вписвания. Тя никога не използваше имена, а вместо това споменаваше хората по физическите им белези.
«Полезни церове за женския период.
Веднъж месечно се случва едно болезнено събитие. То обикновено е предшествано от голямо раздразнение, безпокойство и подпухване, а когато моментът настъпи, жената може да изпита облекчение, макар че винаги е изтощена. Проблемът е подсушаването. Небрежните се сблъскват с изтичания — често, защото го забелязват твърде късно. Как да разбера какво планират бледите? Те вярват на робите, смятат, че са благодарни за свободата си. Не е трудно да накараш един роб да говори. Лудият император знае. Затова взе за себе си роба на предателя. По-добре непрекъснато да го наглежда. Вземи собствеността на героя и в очите на робите му ще заемеш мястото му. Лудият император искаше бледите да вземат децата ни и да ги дадат за отглеждане на техните хора. Да накарат малките да ни мразят. Но добрият се възпротиви на плана и останалите го подкрепиха. Обзалагам се, че са съжалили, че са избрали лудия за свой водач».
Докато Денил чакаше следващата страница да реагира на разтвора, той се замисли над онова, което беше прочел. Жената споменаваше лудия император няколко пъти. Според Денил тук не ставаше въпрос за истинския император, а просто за някой водач. Ако бледите бяха киралийците, то тогава сигурно ставаше въпрос за магьосника, който ги е предвождал, лорд Нарвелан. Денил бе заинтригуван от предположението, че Нарвелан си е взел роб.
Робът на предателя, който също така е и герой. Той присви очи към постепенно потъмняващото мастило.
«Добри обноски при посрещане на гости.
Първо се показва уважението към ашаки, после към магьосника, след това към свободния. Мъжете преди жените. По-възрастните преди по-младите. Кражбата е голяма обида, а днес бледите ни гости бяха ограбени от един от своите. От собствения им луд император. Той грабна оръжието си и побягна. Много от бледите го подгониха. Това е огромна възможност. Аз съм ядосана и тъжна. Моите хора са твърде уплашени, за да се възползват от полученото предимство. Те казват, че лудият император може да се върне заедно с ножа и да ни накаже. Те са страхливци».
Ситните букви преминаха в драсканици и Денил предположи, че по средата на текста е имало прекъсване и остатъкът е бил добавен по-късно, като жената или е бързала, или е била ядосана. Споменаването на оръжието не беше нещо ново — авторката на текста вече го бе споменала веднъж като причината сакачанците да се страхуват да се изправят срещу киралийците. Но сега Нарвелан го беше откраднал. Защо?
«Как се реагира на новина за смърт на съперник.
Свободата ни е неминуема и дойде от ръцете на глупак! Земята на северозапад бе опустошена от голям магически взрив. Подобна сила може да излезе само от хранилищен камък. Никой друг от магическите артефакти не е толкова могъщ. Очевидно лудият император се е опитал да го използва, когато хората му са се изправили срещу него, но е изгубил контрола. Отървахме се и от двамата! Мнозина от бледите умряха, така че сега онези, които ни контролират, са много по-малко. Ширят се страхове, че те разполагат с друго оръжие. Но ако не го донесат тук, моят народ ще се отърси от страхливостта си и ще си върне територията. Изгорената от хранилигцния камък земя ще се възстанови. Ние отново ще бъдем силни».
Тръпки го полазиха по гърба. Във вълнението си, авторката на дневника бе нарекла оръжието с истинското му име: хранилигцен камък. Ако беше права, значи Нарвелан бе откраднал камъка. Беше се опитал да го използва, бе изгубил контрол над него и бе създал пустошта.
«Събрано така, всичко си идва на мястото. Само че няма очевидна причина, поради която Нарвелан е откраднал хранилигцния камък. А може би не е имал нужда от причина, а е бил наистина луд, както го описват архивите».