Внезапно корицата изпука и няколко страници паднаха на пода. Когато погледна отново към първата страница, Денил забеляза, че мастилото отново бе избледняло. Той взе снопче листове и мастилница. После извика на роба да му донесе суми и малко храна.
«Ще препиша този дневник още сега — реши той. — Дори ако се наложи да работя цяла нощ».
Лилия се поколеба, вперила поглед в грамадния, суров мъж, който стоеше на прага. Макар че ѝ се поклони, това беше просто символичен жест. Нещо във вида му я караше да се чувства неспокойна. Мъжът се намръщи, когато тя не влезе вътре след Наки. Очите му проблеснаха към улицата, проверявайки за нещо. След това отвори уста.
— Влизаш ли или не?
Гласът му бе изненадващо писклив и женствен и за миг на Лилия ѝ се прииска да се изкикоти. Нервността ѝ изчезна и тя мина покрай него, влизайки в мръсния коридор.
Това не беше точно коридор. Имаше достатъчно място за пазача и за хората, които минаваха покрай него на път към стълбището. Наки започна да се изкачва към горния етаж. Иззад стените се разнасяха странни, приглушени звуци и въздухът имаше мирис на нещо странно и същевременно познато. Лилия почувства как в нея отново се заражда тревога.
Тя предполагаше що за място е това. По загадъчното поведение на Наки се бе досетила, че не отиват на някакво стандартно вечерно развлечение. На учениците не им беше забранено да посещават такива места, но не трябваше и да зачестяват там.
Те се наричаха казанджийници. Или къщи за удоволствия. Когато двете момичета стигнаха до площадката на втория етаж, една жена, облечена в скъпа, но доста натруфена рокля, им се поклони и ги попита какво желаят.
— Стая с мангал — отвърна Наки. — И малко вино.
Жената им махна с ръка да я последват и тръгна по коридора.
— Не съм те виждал отдавна тук, ученичке Наки — разнесе се мъжки глас зад Лилия. Наки спря. Лилия забеляза, че Наки не бърза да се обръща. Усмивката на приятелката ѝ изглеждаше пресилена.
— Келин — каза тя. — Доста време мина. Как върви търговията?
Лилия се обърна и видя нисък, набит мъж с кривогледи очи да се подава наполовина от стаята. Устните му се разтегнаха и кривите му зъби проблеснаха. Ако това беше усмивка, то в нея нямаше никакви приятелски чувства.
— Много добре — отвърна той. — Бихте поканил — погледът му прескочи към Лилия,
— но виждам, че си имаш по-добра компания.
— Така е. — Наки пристъпи напред и хвана Лилия за ръката. — Но все пак благодаря
— подхвърли тя през рамо, пристъпи напред и поведе Лилия след жената.
Изкачиха се по стълбите до малка стая, в която имаше диванче за двама и малка камина с мангал, който бе поставен върху плочките ѝ. Тясното прозорче пропускаше светлината от луната и уличните лампи, която бе почти толкова силна, колкото тази на двата малки фенера, които висяха от двете страни на камината. Във въздуха ухаеше на ароматен пушек и нещо кисело.
— Мъничка, но уютна и приятна — каза Наки и посочи стаята.
— Кой беше този мъж? — попита Лилия, когато се настаниха на дивана.
Наки сбърчи нос.
— Приятел на семейството. Веднъж направи услуга на баща ми и сега се държи така, сякаш ни е роднина. — Тя сви рамене. — Но не е лош, щом разбереш какво цени. — Тя се обърна към Лилия. — Това е тайната на хората: да разбереш какво ценят.
— А ти какво цениш? — попита Лилия.
Приятелката ѝ наведе главата си настрани и се замисли. Профилът ѝ леко сияеше на светлината на фенерите. «Изглежда страхотно тази вечер — усети се, че мисли Лилия. — Очевидно се чувства по-добре през нощта».
— Приятелството — отвърна Наки. — Доверието. Лоялността. — Тя се наведе към нея и усмивката ѝ се разшири. — Любовта.
Лилия затаи дъх, но приятелката ѝ отново се отдръпна назад.
— А ти?
Лилия си пое дълбоко дъх, после го изпусна, но главата ѝ продължаваше да се върти. «А още не сме започнали да вдишваме роет».
— Същото — отвърна тя, уплашена, че мисли твърде дълго. «Любов? Възможно ли е? Обичам ли Наки? Определено се забавлявам повече, когато сме заедно, а и в нея има нещо, което е едновременно вълнуващо и плашещо».
Наки я гледаше напрегнато. Тя не каза нищо; просто я гледаше. На вратата се почука. Наки отмести поглед и я отвори с магия.
Лилия почувства леко облекчение и разочарование, когато жената внесе поднос с бутилка вино, чаши и една украсена кутия.
— Аха! — рече нетърпеливо Наки, пренебрегвайки поклона на жената. Тя грабна кутията и изсипа шепа от съдържанието ѝ в мангала. Въглените му пламнаха, несъмнено подпалени от магията ѝ и във въздуха започна да се вие пушек.
Лилия отвори бутилката и наля вино. Подаде едната чаша на Наки, която леко я повдигна във въздуха.