Лоркин кимна.
— Благодаря. — Той се надигна и се обърна към Калия, която бързо се приближаваше към него. В едната си ръка, която протегна към него, стискаше нещо. Майката и дъщерята изостанаха назад.
— Казах ти не повече от четири на ден! — заяви тя. — Да не искаш да отровиш това
дете?
Лоркин погледна към момичето, което се хилеше широко, въодушевено от сцената.
— Разбира се, че не — отвърна той. — Кой би поискал да нарани такова красиво дете? — Усмивката на момичето потрепна. Сигурно обичаше да я ласкаят, но знаеше, че майка ѝ няма да одобри, ако реагира приятелски. Без да знае какво да направи, тя погледна към майка си, после се намръщи и го изгледа подозрително. — Зачудих се защо ми каза да ѝ дам повече сладки, отколкото на другите деца — додаде той, като не можа да се удържи да не намекне, че Калия може би осигурява на приятелите си по-голямо количество от и без това ограничените им запаси от лекарства.
— Не съм ти казвала да ѝ дадеш шест! — извиси се гласът на Калия.
— Всъщност му каза — разнесе се дрезгав глас.
Изненадан, Лоркин се обърна към възрастната жена, която гледаше Калия, без да трепне. В гърдите му трепна надежда. Но дори да бе изненадана, Говорителкатауспя добре да го прикрие. Тя изглеждаше така, сякаш премисляше какви инструкции бе дала, но погледът ѝ бе мрачен и пресметлив.
Която и да бе възрастната жена, тя бе достатъчно влиятелна, за да не посмее Калия да възрази, че не е чула добре или че е сбъркала. Лоркин реши, че веднага, щом се освободи, той трябва да открие самоличността на неочакваната си съюзница.
— Може би си права — каза Калия, усмихвайки се. — Толкова сме заети тук. Всички сме изморени. Съжалявам — каза тя на възрастната жена, след това се обърна към майката и дъщерята. — Извинявам се. Ето… — Тя им даде сладките и поведе двете към вратата, бъбрейки си дружески с тях.
— Тя сигурно е изморена — промърмори възрастната жена, — щом смята, че някой ще повярва на малката ѝ шарада.
— Не всеки е толкова умен и наблюдателен като теб — отвърна Лоркин.
Възрастната жена се усмихна и очите ѝ се проясниха.
— Не. Ако бяха, тя никога нямаше да бъде избрана.
Лоркин се концентрира върху проверяването на пулса и температурата на възрастната жена, преслуша дробовете ѝ и прегледа гърлото ѝ. Освен това тайничко използва магическите си сетива, за да потвърди преценката си, която бе, че възрастната жена се намираше в изненадващо добро здраве, с изключение на симптомите на ледената треска. Накрая, след като ѝ даде няколко съвета и лекарства, Лоркин тихо ѝ благодари.
Скоро след като премина към следващия пациент, в стаята се надигна любопитно мърморене и той се огледа. Очите на всички бяха вперени във входната врата, през която влетя носилка, следвана от магьосница. Жената неуспешно се опитваше да прикрие усмивката си. Когато погледна към носилката, Лоркин изтръпна.
_Ивар_!
Той не беше виждал приятеля си от няколко дни. В мъжките отделения се носеше слухът, че Ивар си е намерил любовница. Обзалагаха се дали накрая ще се върне да си събере нещата, или ще докуцука обратно с разбито сърце. Никой от тях не бе предположил, че ще се появи в безсъзнание на носилка.
Калия го забеляза и отиде бързо при него, за да го прегледа. Тя безгрижно отметна одеялото и разкри напълно голото му тяло пред всички в стаята. Разнесоха се кискания и ахкания от всички страни. Лоркин се ядоса, че Калия не си направи труда да покрие младия мъж.
— Няма нищо счупено — каза усмихващата се магьосница на Говорителката.
— Остави на мен да преценя — отвърна Калия. Тя го стисна, мушна го с пръст, после постави длан на челото му. — Изцеден — обяви тя. После погледна магьосницата. — Ти?
Жената завъртя очи.
— Трудна работа. Беше Лиота.
— Трябва да бъде по-внимателна. — Калия изсумтя пренебрежително и огледа стаята. — Не е болен, затова не трябва да му отделям легло. Остави го ей там, на пода. Сам ще се съвземе.
Магьосницата и носилката отидоха в дъното на стаята, където, за облекчение на Лоркин, Ивар бе добре скрит зад редицата от легла. Когато тръгна към изхода, жената продължаваше да се усмихва, без да си направи труда да покрие Ивар. Калия пренебрегна новия си пациент и се намръщи, когато Лоркин тръгна към приятеля си.
— Остави го — нареди тя.
Този път Лоркин се подчини. Когато Калия отиде в склада, за да донесе още лекарства, той се промъкна при Ивар и беше изненадан да го види буден. Младият мъж му се усмихна печално.
— Добре съм — рече той. — Не е толкова зле, колкото изглежда.
Лоркин придърпа одеялото и покри приятеля си.
— Какво се случи?