Преброи наум и тласна с магията си. Зад гърба ѝ се разнесе трясък, последван от викове и проклятия. Тя се спря, за да погледне назад с престорена изненада. Пътят на преследвача ѝ беше блокиран от купчина дървета, които се бяха сринали под собствената си тежест. Сония се обърна и забърза напред.
След още няколко улици и няколко спирания за проверка, тя реши, че вече не е преследвана и се запъти към пералнята, магазина за сладкиши и стаята под него. Когато влезе в стаята, Сери и Гол я погледнаха облекчено.
— Съжалявам, че закъснях— каза тя, като седна на стола. — Трябваше да се отърва от опашката си.
Сери повдигна вежди и леко се усмихна.
— Вече никой не говори така.
— Как? Имаш предвид жаргона на копторите?
— Да. — Той се изправи. — Или поне така твърди дъщеря ми.
— Къде е тя?
Той се намръщи.
— Отиде да шпионира за мен.
Сърцето ѝ подскочи.
— Позволил си ѝ…?
— При Аний не може да става въпрос за позволение. — Сери въздъхна. — Тя правилно посочи, че от месеци не сме имали по-добра идея. — Той направи няколко крачки вдясно. — Намерението ѝ е да убеди човека, който я наеме, че наистина ме е зарязала, като му разкрие местонахождението ми. — Той се спря и направи няколко крачки наляво. — Естествено, двамата с Гол ще се измъкнем на косъм. — Сери се обърна към Сония. — И тогава се появяваш ти.
— Така ли?
— Да. — Той поклати глава, без да си прави труда да скрие притесненията и съмненията си. — Ти ще бъдеш фактора, който тя не е отчела в плановете си.
— Разбирам.
Сери отново закрачи из стаята.
— Надявах се да включа и двама ви с Регин, така че ако единият не успее, да се намеси вторият…
— Изчакай няколко дни и ще имам заместник на Регин.
— Наистина ли? — Сери се спря. — И кой е той?
— Дориен. Синът на Ротан.
— Мислех, че живее на село.
— Живееше, но реши да се премести в града, за да може дъщеря му да свикне, преди да влезе в Университета.
Сери се засмя.
— Обзалагам се, че Ротан не знае дали да е доволен или ужасен.
Тя се усмихна и кимна.
— Иска ми се да не го замесваме в това. Иска ми се да не беше замесвал Аний.
— Мисията на децата ни в живота е да ни създават тревоги — отвърна Сери с кисела усмивка. После я погледна. — Някакви новини от Лоркин?
Сония усети как я пробожда болка, но това бе по-скоро притъпен копнеж, отколкото всеобхватния ужас, който я бе обзел при изчезването му.
— Не. Сигурно трябва да съм доволна, че поне той не е замесен в това.
Сери кимна.
— Може би и аз трябваше да изпратя Аний в Сачака. — На лицето му внезапно се появи разсеяно и замислено изражение. Той поклати глава и отново я погледна. — Нещо друго?
— Не. При теб?
— Нищо. Ще изпратя съобщение в болницата, когато узная какво планира Аний. Ще останеш ли за малко тук, в случай че наистина те следят?
— Разбира се. Успях да се отърва от о… както там ги наричате сега.
— Не се и съмнявам — рече той с утешителен тон.
— Съмняваш се в способността ми да се отърва от опашката ми? — Тя скръсти ръце.
— Ни най-малко.
Сония го изгледа с присвити очи. Той я погледна невинно. Зад гърба му Гол отвори една от плочите на стената.
— Идваш ли? — попита той.
Сери се усмихна и се обърна към него. Поклащайки глава, Сония ги гледаше как се изгубват в тъмнината и плочата отново ляга на мястото си. След това седна на стола и зачака да се отдалечат от магазина, преди да тръгне отново към болницата.