С пълен стомах и приятно пламтяща от подправките уста, Денил със задоволство си сипа вино. Хубаво бе да се махне за малко от Дома на Гилдията. Напоследък единствената сачанска къща, която виждаше отвътре, бе домът на Ачати. Той следваше стандартния формат, но вътрешните стени бяха боядисани с по-меки цветове от стандартното блестящо бяло. Килимите и украсата бяха семпли и елегантни. Той предпочиташе меката светлина на фенерите пред магическите светлинни кълба.
Денил не беше виждал любовника-роб на Ачати, Вари, откакто се бяха върнали от търсенето на Лоркин. Нито пък сачаканецът бе отварял дума за интереса си към Денил — поне не пряко. Магьосникът не беше сигурен дали Ачати се е примирил с приятелството им или просто е решил да даде достатъчно време на Денил да свикне с тази мисъл.
«Трябва да призная, че се надявам да не се е отказал, но в същото време фактът, че Ачати разполага с такава власт, е както интересен, така и отрезвяващ Не бива да забравям факта, че той е сачаканец, а аз съм киралиец, а някои продължават да ни смятат за врагове. Приятелството със сачаканец може да бъде прието като полезно, подкрепящо уважението и разбирането между народите ни. Но сачаканският любовник ще породи подозрения в лоялността ми».
— Значи съкровището, което е било откраднато от двореца, е предмет, който служи за съхраняване на магия — каза Ачати със замислено изражение.
Денил вдигна главата си и кимна.
— Кралят ми каза, че нещо е било откраднато преди много години. Помислих си, че ще ти е интересно да разбереш за какво е било използвано.
— Да. — Ачати се усмихна и покрай очите му се появиха бръчици. — Ние не си спомняме какъв е бил този предмет, а само, че е бил откраднат. Ако само си бяхме спомнили, че е бил използван, за да ни контролира — и е бил достатъчно мощен, за да създаде пустошта — едва ли щяхме да се гневим заради кражбата му. Или поне нямаше да се гневим толкова много — додаде той. — Защото все пак хората ти са го използвали, за да създадат пустошта.
— Гневът ви е оправдан. — Денил потръпна при мисълта за безжизнената земя, през която бе преминал по пътя към Арвис. — Често съм се чудел как киралийците са успявали да ви контролират. Доколкото ми е известно, тук е нямало толкова много киралийски магьосници, колкото са били сачаканските. Може би отговорът е заплахата от хранилищния камък.
— Скоро след кражбата на предмета киралийците са върнали земята на народа ми — каза му Ачати.
Денил кимна.
— Винаги сме предполагали, че са го направили, защото са решили, че пустошта е достатъчна защита.
Ачати се намръщи.
— Тя определено отслаби Сачака. Най-плодородните ни земи изчезнаха и изведнъж се оказахме с повече хора, отколкото можехме да изхраним, въпреки големите ни загуби във войната. — Той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. — Кралят ще бъде заинтригуван от онова, което каза по-рано: че в началото е имало някакъв успех в отблъскването на пустошта. Възстановяването на земите ни е голямата ни надежда.
— Това ще е велико постижение.
— Да. — Ачати се намръщи. — Странно, че киралийците нямат спомен за този
хранилищен камък.
— Мога само да предполагам, че всички архиви, където се споменава за него, са били изгубени при унищожаването на Имардин, което според мен се е случило векове по-късно.
— Денил въздъхна. — Всички интересни открития повдигат все нови и нови въпроси. Защо Нарвелан го е откраднал? Защо го е използвал? Едва ли ще разберем някога, тъй като той и онези, които са му се опълчили, не са доживели, за да разкажат историята.
Ачати кимна.
— Бих искал да знам откъде се е взел този хранилищен камък. Дали е бил донесен от Киралия? Дали е направен от хората или от природата? — Той поклати глава. — Сигурен съм, че ти също искаш да го разбереш, както заради Киралия, така и заради книгата ти. Ако подобно оръжие попадне в ръцете на врага, всички ще бъдат изправени пред подобно бедствие.
— За щастие хранилигцните камъни като че ли не се срещат често. Може би дори не съществуват повече.
Двамата мъже поседяла мълчаливо, обмисляйки тази вероятност, след което Ачати отново се усмихна.
— Трябва да призная, че съм силно привлечен от твоите проучвания. От известно време обмислям по какъв начин мога да ти помогна.
— Търговците на книги на пазара ще ми съобщят, ако се появят някакви стари архиви
— каза му Денил. Ачати и без това бе направил достатъчно, като беше убедил останалите ашаки да отворят библиотеките си за посланика на Гилдията, а Денил не искаше новият му приятел и съюзник да изгуби уважението им, като продължи да работи за каузата на низвергнатия чужденец.