— На тях не може да се разчита — каза му Ачати. — Те ще ги продадат на онзи, който плаща най-много. Освен това не е необходимо да чакащ докато някой собственик на имение се отчае до такава степен, че да продаде старите си архиви. А и изобщо не е нужно да ги купуваш. Можем просто да отидем при тях.
Денил погледна мъжа и примигна изненадано.
— Да отидем при тях? Да ги посетим?
— Да. Както ти е известно, именията са задължени да осигуряват храна и постеля на пътуващите ашаки, а като приятел и представител на краля, аз се ползвам с допълнителни привилегии. Ако проявим интерес към старите им архиви, има голяма вероятност те да ни ги покажат. Така няма да е необходимо да купуваш каквото и да било, което може да бъде прието от някои хора като облагодетелстване от нещастието на жертвите на пустошта, създадена от твоя народ.
— Ами… задълженията ти като представител и съветник на краля? Ами моите като
посланик на Гилдията?
Ачати се засмя.
— Кралят има повече от един приятел и съветник, а ти не си точно затрупан с работа. Ако възникне някакъв проблем, сигурен съм, че посланик Тайенд и помощничката ти ще се погрижат за него. — Изведнъж лицето му стана сериозно. — Искам да разбереш колкото се може повече за този хранилищен камък. Ако такива все още съществуват или могат да бъдат направени, това може да доведе до ужасни последствия за държавите ни.
Денил затаи дъх. Ачати беше прав: ако хранилигцните камъни все още съществуваха, те щяха да представляват огромна опасност както за Сачака, така и за Обединените земи. Какво биха направили Изменниците, ако в ръцете им попадне нещо такова? Щяха да се вдигнат на бунт срещу ашаките. Щом завладееха Сачака, дали щяха просто да си останат тук? Нямаше ли да се опитат да разширят границите си?
Жегна го вина и безпокойство. Той не беше казал всичко на Ачати. Най-вече за кристалите, които бяха направени от Унх и Изменниците. Единствените хора, които знаеха това, бяха Лоркин и Разпоредителят Оусън. Оусън се бе съгласил, че е най-добре да запазят тази информация в тайна, защото ако Денил я разкриеше на сачаканците, това можеше да застраши Лоркин.
Той потрепери. «Мога ли по някакъв начин да предупредя сачаканците за уменията на Изменниците, без да създавам впечатлението, че отдавна го знам?». Не смяташе, че би могъл. «Трябва ли да приема помощта на Ачати в търсенето на повече източници за хранилигцния камък?» Ако познанието за такова оръжие наистина съществуваше, то щеше да се намира в Сачака. Рано или късно сачаканците щяха да го открият, стига Денил да не го намереше пръв. Трябваше да се възползва от това, че Ачати желае киралиец да се занимава с търсенето.
«Откъде ли да започна първо?».
Той едва не се усмихна, досещайки се за очевидния отговор.
— Може ли тази обиколка да ни отведе близо до земите на племето Дюна? — попита
той.
— Дюна ли? — Ачати изглеждаше изненадан.
— Да. Нали точно те търгуват със скъпоценни камъни.
Може би ще знаят нещо и за хранилигцните камъни.
Ачати се намръщи.
— Те нямат особено желание да разговарят с нас.
— Доколкото си спомням от последното ни пътуване, сачаканците нямаха особено желание да ги слушат.
Приятелят му сви рамене и присви очи.
— Точно така. Вие двамата с Унх доста си поговорихте. Какво от думите му те накара да си помислиш, че народът му ще ни разкаже какво знае за хранилищните камъни?
Денил внимателно обмисли отговора си.
— Двамата намерихме пещера, върху чиито стени растяха кристали. Той ми каза, че те са безопасни. Знаех какво има предвид, защото и преди, в Елийн, се бях сблъсквал с кристали с магически свойства. Те нямаха нищо общо с хранилищните камъни, разбира се.
Ачати вдигна изненадано вежди.
— Наистина ли? — Когато Денил не отговори, той го погледна развеселено. — Значи Унх е знаел, че могат и да не бъдат безопасни. Смяташ ли, че племето му разполага с хранилигцни камъни?
— Не, но мисля, че може би знаят нещо за тях. Може би само истории и легенди, но в старите приказки често се откриват истини.
Ашаки изгледа Денил и закима с глава.
— Значи Дюна. Ще отидем да посетим пепелищата и се надявам, че чарът и убедителността ти ще имат същото въздействие вър^ тях, както върху Унх. — Той се обърна към роба, който стоеше наблизо. — Донеси рака. Чака ни доста планиране.
Кожата на Денил настръхна от вълнение. «Ново изследователско пътуване! Също, когато Тайенд и аз… — Прилив на вина секна ентусиазма му. — Какво ли ще си помисли той за мен, когато разбере, че тръгвам на приключение с Ачати, точно както направихме двамата, когато се срещнахме за пръв път? Дали ще ревнува? Поне ще му напомни за онова, което вече не ни сближава. Доста неприятен начин да му благодаря за това, че привлече вниманието ми към продавачите на книги на пазара».