— Какво има? — попита Ачати.
Денил осъзна, че се е намръщил.
— Аз… трябва да поискам разрешение от Висшите матове.
— Има ли вероятност да ти откажат?
— Не и ако им представя всичко по начина, по който го направи ти.
Ачати се засмя.
— В такъв случай се постарай да бъдеш добър подражател. Макар и не чак толкова добър. Ако започнеш да звучиш като сачакански ашаки, току-виж побързали да те привикат у дома.
Глава 9
Очакване и предателство
Когато ударите на Даменд пробиха защитната бариера на Пепея, Лилия почувства как вътрешния щит, който поддържаше, отслабва под силата на атаката му и бързо го подхрани с още енергия.
— Много добре — каза Лей, кимайки на Даменд — Третия рунд се печели от Даменд. Следващи са Фродже и Мади.
Двете момичета се намръщиха, станаха и неохотно се приближиха до учителката си. Лилия свали вътрешния щит около Пепея и зачака указания от учителя. Лей беше от народа Ланс, който се гордееше с воинските си умения — както на мъжете, така и на жените. Но въпреки това от тях излизаха много малко магьосници, които не бяха особено силни, така че въпреки мускулестото си тяло и добрата стратегическа подготовка, тя имаше нужда от помощ, за да поддържа безопасни часовете си.
Лей погледна към Лилия.
— Защитавай Мади. Аз ще пазя Фродже.
Лилия сложи ръка на рамото на Мади и се опита да почувства силата ѝ, за да може да създаде вътрешен щит в съзвучие с нея. В противен случай щеше да пречи на ударите, които нанасяше Мади.
Тя не почувства нищо. Мади беше скована и напрегната. Когато погледна към нея, старата ѝ приятелка бързо извърна глава, избягвайки погледа ѝ. Внезапно Лилия усети силата ѝ. Раздразнена, тя издигна бариерата си.
— Не виждам какъв е смисълът — оплака се Фродже. — Знам, че всички магьосници трябва да поддържат воинските си умения, в случай че пак ни нападнат, но и двете изобщо не се представяме добре. По време на битка ще бъдем повече в тежест, отколкото от полза.
Лей се засмя.
— Може да се изненадаш от себе си.
— Едва ли. И без това няма да имаме достатъчно сила за битка. Ще сме я предали цялата на Черните магьосници Сония и Калън.
— Ще разполагате с няколко часа — дори може би половин ден — преди началото на битката, за да възстановите енергията си, така че няма да сте съвсем безсилни. Дори Сония и Калън да бъдат победени, врагът ни може да бъде отслабен от битката с тях. Ще бъде жалко, ако не успеем да го довършим и да се спасим само защото някои от нас са твърде мързеливи, за да поддържат воинските си умения. А сега заемете позиции.
Двете момичета се отдалечиха от входа на Арената. Лей поклати глава и въздъхна.
— Нямаше да са толкова зле, ако се бяха упражнявали — каза тя.
Лилия сви рамене.
— Щяха да се упражняват, ако им харесваше. А щеше да им харесва, ако бяха добри в това, което правят.
Лей погледна към Лилия и се усмихна.
— На теб воинските умения харесват ли ти?
— Не ме бива особено. Така и не разбрах кой удар да използвам и кога.
Учителката кимна.
— Значи нямаш ум на нападател. Но пък си силна и внимаваш. Това те прави добър защитник.
Топло чувство на благодарност изпълни Лилия. «Значи не съм чак толкова зле, но няма и да бъда велик Воин». Почувства се някак облекчена, когато разбра, че решението ѝ да не избира тази дисциплина, е правилно. «Сега трябва просто да избера между Лечителството и Алхимията». Поне разполагаше с цяла година и половина да вземе решение. Наки имаше само половин година и се разкъсваше между Воинските умения и Алхимията. Тя се притесняваше, че ще съжалява за избора си на първата дисциплина, защото, макар да бе любимата ѝ, единственото, което би могла да прави в мирно време, бе да преподава, а тя не смяташе, че от нея ще излезе добър учител.
«От друга страна аз смятам Алхимията за по-интересна, но пък ще бъда по-полезна за останалите като лечителка».
Ако и двете изберяха алхимия, щяха да имат общ предмет през годината, която оставаше на Лилия в Университета. Наки щеше да е завършила магьосница и можеше да се занимава, с каквото ѝ се хареса.
Стомахът ѝ се сви от притеснение. Опасяваше се, че щом Наки завърши, ще ѝ омръзне Лилия да бъде непрекъснато заета с уроци, и ще си намери друга приятелка. «За какви неща си мисля — каза си тя. — Дори не съм сигурна дали и сега Наки иска да прекарва толкова много време с мен. Не знам дали ме обича».