Той кимна. Създаде диск от сила под краката си, издигна се нагоре, докато стигна до ръба на перваза и продължи да се носи във въздуха.
— Нарушавам ли някакъв закон, когато правя това? — попита той кралицата. — Знам, че Тивара не трябва да говори с мен.
— Няма значение — отвърна Зарала и махна с ръка. — Никой няма да види. Всъщност двете тъкмо говорехме за теб.
Той погледна към Тивара, после отново се обърна към кралицата. Забеляза веселия проблясък в очите ѝ и стъпи върху перваза.
— Само хубави работи, надявам се.
— Не ти ли се иска да разбереш? — Зарала се засмя и бръчиците около очите ѝ станаха по-дълбоки. И той отново усети, че я харесва. Зачуди се къде ли е помощничката ѝ. Нима е дошла тук съвсем сама?
— И така, защо си тук? — попита кралицата. Тя потупа с ръка мястото до себе си.
Той погледна към Тивара и седна.
— За да благодаря на Тивара за услугата, която ми направи.
— Така ли? Каква услуга?
— Посъветва ме по един личен въпрос.
Зарала повдигна вежди и погледна към Тивара. Младата жена отвърна на погледа ѝ предизвикателно. Кралицата се усмихна още по-широко и тя се обърна към Лоркин.
— Това да не би да има нещо общо със състоянието, в което се намираше приятелят ти Ивар преди няколко дни?
Той се намръщи.
— Трябва да ви кажа, че мнението ми за Изменниците се промени, когато научих, че за това няма да има наказание.
Кралицата го погледна сериозно.
— Никой не го е карал насила да го прави.
— Но със сигурност довеждането до подобно изтощение е опасно.
— Да, това е проява на небрежност.
— Или е умишлено?
Тя го погледна строго.
— Внимавайте какви обвинения отправяте, лорд Лоркин. Добре ще е да имате доказателства при подобни твърдения.
— Сигурен съм, че Ивар е бил единственият свидетел и той едва ли ще сътрудничи. Очевидно смята, че единственият начин да бъде с жена е да бъде унижаван и нараняван. — Лоркин погледна към Зарала, умишлено търсейки погледа ѝ.
Тя кимна.
— Начинът ни на живот си има своите недостатъци. Може да не сме справедливи и равноправни във всичко, но сме много по-близо до този идеал от всяко друго общество.
— Поне имаме идеал за равноправие — додаде Тивара. — Голяма част от желанието за промяна идва от това, че сме единственият народ, управляван от жени. Ако не живеем в изолация, накрая ще свършим като всички останали.
— Но не можем да останем завинаги така — продължи Зарала с тъжно лице. — Теренът ни е ограничен. Обработваемата земя е ограничена. — Тя погледна към канализацията. — Дори това си има своите ограничения. Предшествениците ни са изсекли тунели и са променили посоката на реките, за да отнасят отпадъчния органичен материал от другата страна на планината. Ако им позволим да се стичат в сачаканските водни пътища, ашаките може да забележат и да ги проследят до източника им. Но ако продължим да увеличаваме броя си, дори елийнските реки няма да са достатъчно големи, за да скрият отпадъците ни, и те ще започнат да се чудят откъде идва всичко това.
— Някои искат да ограничат броя на децата — каза Тивара и го погледна. — Дори
искат да забранят на немагьосниците да имат деца.
Кралицата въздъхна.
— Те не разбират, че подобни мерки няма да постигнат нищо. Промяната е неизбежна. По-добре да се променим, отколкото да позволим ужасните последствия от небрежността ни да диктуват бъдещето ни. — Тя го погледна и се усмихна. — Както е направил твоят народ.
Лоркин я погледна, чудейки се за какво говори. Приемането на ученици извън Домовете? Или — внезапно се разтревожи той — ограниченото приемане на черната магия?
«Не знаех, че са наясно с това…»
— А вие какви промени бихте направили? — попита той, променяйки темата.
Тя се усмихна.
— О, това ще трябва сам да разбереш — Тя се плесна по коленете и ги погледна. — И така, време е да тръгвам и да ви оставя насаме.
Когато започна да се изправя, Тивара пъхна ръка под мишницата ѝ. Лоркин бързо направи същото от другата страна. Щом се изправи, Зарала се поколеба, и пристъпи напред. Внезапно тя се издигна във въздуха и се отдалечи от тях. Лоркин видя блещукащия въздух под краката ѝ и се усмихна.
«Ето как се е изкачила дотук».
— Не се разсейвай много, Тивара — извика кралицата през рамо. След това изчезна в тунела, чиито стени за миг бяха осветени от светлинното ѝ кълбо.
Тивара седна на пейката и Лоркин се настани до нея.
— И така… Калия ли те пусна или успя да се измъкнеш? — попита тя.
Той сви рамене.
— Нещата се поуспокоиха, затова започнах да я тормозя с въпроси за лекарствата, които прави.
Тя се усмихна.