— Влизаш вътре. Тръгваш по левите стълби към третия етаж. Последната врата вдясно.
— Той прибра шишенцето и бързо извади друго, този път в бледолилаво. Връхлетя я мускусен мирис. Тя потрепна.
— Лявото стълбище. Третият етаж. Последната вдясно — повтори тя.
— Правилно. Тези ги продава жена ми. Някои прави сама; други ги купува от пазарите.
— Третото шишенце беше черно. Съдържанието му миришеше на дървесна кора и пръст, което бе изненадващо приятно.
— Този ти хареса — каза той, повдигайки вежди.
— Да, но не мога да си представя, че ще си сложа от него.
— Слагаш ли си често парфюми?
— Всъщност… никога.
— Добре, опитай този — той е нов.
Следващото шишенце беше тъмносиньо и тумбесто. Ароматът беше свеж и лек, напомняше ѝ за морски бриз — но без мириса на риба или гнили водорасли — или на свежата миризма на въздуха след буря.
— Това е… интересно.
— Не е нужно си слагаш от него — каза ѝ той. — Достатъчно е да капнеш няколко капки върху парче плат и да го оставиш да ароматизира стаята.
Сония се улови, че бърка за кесията си с пари.
— Колко струва?
Той каза цената. Тя не си направи труда да се пазари, защото вниманието ѝ бе привлечено от движение в прозореца, който ѝ беше посочил — параванът леко се отмести. Мъжът ѝ подаде шишенцето, усмихна се и сипейки благодарности, отстъпи назад. Тя му кимна, после тръгна бързо към пивницата, пъхвайки шишенцето в един от вътрешните джобове на обемното палто.
Когато влезе, неколцина редовни клиенти се обърнаха към нея и очевидно отбелязаха, че тя не е от обичайните посетители. Сония тръгна към тясната дървена стълба, прилепена до лявата стена на стаята. Тя беше стръмна и магьосницата скоро стигна до третия етаж. В коридора стояха двама мъже, които я изгледаха подозрително. Вратата на последната стая беше отворена широко и от вътре се чуваха гласове. Единият беше на Сери и звучеше гневно.
Какъвто и скандал да си бяха уговорили Сери и Аний, той се случваше в момента.
Двамата мъже пристъпиха напред и ѝ препречиха пътя. Тя ги отблъсна встрани с магия. Щом осъзнаха, че са се сблъскали с магическа сила, те отстъпиха бързо назад. Единият извика някакво предупреждение.
През вратата надникна някакъв мъж и я видя. Секунда по-късно от стаята излетяха трима души и се затичаха към стълбището в другия край на коридора. Сония забеляза сред тях Аний. Тя осъзна, че може би е пристигнала твърде бързо, за да попречи на атаката срещу Сери, отиде бързо до вратата и надникна в стаята.
Сери и Гол стояха в дъното на стаята с ножове в ръце, но усмихнати и без наранявания. Тя въздъхна облекчено.
— Като че ли пристигнах точно навреме — каза тя, влезе вътре и затвори вратата.
Сери се усмихна.
— Не можеше да е по-добре — каза той. — Благодаря.
— Това е най-малкото, което мога да направя — отвърна тя. — И така, тук ли смятате да останете, или ще се покриете някъде?
Сери погледна към Гол, който изглеждаше леко пребледнял.
— Мисля, че е по-добре да се махнем оттук. Искаш ли да дойдеш с нас?
— Искам ли? — отвърна му тя с въпрос.
Сери се ухили.
— Не се притеснявай. Няма да те отведа на място, където да не искаш да те виждат. — Той потупа с крак по пода и зад гърба му се отвори капак в пода.
«Естествено, че ще си е подготвил път за бягство, макар че ако не се бях появила, едва ли щеше да има възможност да го използва».
Сери пристъпи към капака, спря се и я изгледа преценяващо.
— Между другото — рече той, — хубаво палто.
Глава 10
Споделени тайни
Нещо сграбчи Лоркин за рамото и го разтърси. Той отвори очи и се озова пред ухиления
Ивар.
— Какво? — попита той, прогонвайки тежката, досадна умора.
— Какво се е случило?
— Нищо — увери го Ивар. — Но ако не станеш скоро, ще закъснееш.
Лоркин седна и примигвайки, огледа празните легла наоколо. Щом повечето мъже бяха станали и излезли, значи вече беше закъснял. Той простена, разтърка лицето си и стана.
— Ще ми се Изменниците да имаха уреди за измерване на времето — оплака се той. — Как да се събудя навреме, когато нямате сигнални гонгове?
— Някои от жените имат. Но тук… как да ги нагласим? — рече Ивар, свивайки рамене. — Всички лягаме да спим и ставаме по различно време.
Лоркин въздъхна, съблече спалното си бельо и облече обикновени панталони и риза, които най му допадаха от всички дрехи на Изменниците. Ивар донесе една чиния с хляб, намазан със слой плодов крем, който бе толкова дебел, че сигурно бе нарушил наредбата за зимния порцион. Лоркин я изяде бързо, казвайки си, че го прави само за да стигне по-скоро в лечебницата, а не за да скрие доказателствата за разхищението на Ивар.