— Тогава ще се присъединя към него — каза той. Миг по-късно се появи на прага на стаята на Денил. — Би ли желал компания за вечеря?
Денил кимна и посочи съседния стол. Беше се притеснявал, че двамата с Тайенд щяха да се карат или да спорят, но досега не се беше случило нищо такова и двамата просто изпълняваха ролите си без никакви конфликти. И тъй като Тайенд беше често навън, посещавайки различни сачаканци, логично бе Денил да се възползва от това и да навакса с посланическите си задължения.
— Тази вечер няма ли някое парти?
Тайенд седна и поклати глава.
— Помолих Ачати за един почивен ден. Изненадан съм, че вместо това не е поканил
теб.
Денил поклати глава.
— Сигурен съм, че не може непрекъснато да се занимава само с нас, посланиците. Ти се разбираш много добре със сачаканците.
В стаята влезе бързо един роб, който носеше прибори и чиния за Тайенд. Той започна да си сипва от блюдата с храна.
— Нали? По всичко личи, че е така. Или греша? Според ашаки Ачати ти също си бил много популярен след пристигането ти. Може би с времето и аз ще изпадна в немилост.
— Ти нямаш помощник или някой друг, когото да отвлекат.
— Така е. Макар че не бих отказал помощник — за предпочитане такъв, който никой няма да иска да отвлича. — Тайенд се намръщи. — Ще ми се да разбера каква е ситуацията тук, преди да замеся и някой друг. Дали е безопасно. Как стоят нещата. — Той си сипа от пикантното месо и сложи малко задушени зеленчуци, преди да освободи робите с махване на ръка.
— Подозирам, че ще са нужни няколко години, за да се разбере как точно стоят нещата
тук.
Тайенд се усмихна накриво.
— И така да е, мисля, че подразбрах това-онова — рече той. — Искаш ли да ти казвам какво съм открил, а ти ще ми казваш дали съм прав? — Тайенд лайна един залък, задъвка и погледна очаквателно към Денил.
Той сви рамене.
— Давай.
Тайенд преглътна, отпи от чашата си с вода и се прокашля.
— Разбрах, че двамата с теб вече не сме двойка.
Изненадата бе последвана от вина. Денил се насили да го погледне в очите. Тайенд не трепна.
— Като че ли не — отвърна Денил. «Прозвуча доста неуверено» — помисли си той.
— Разбрах го, щом ме настани в стаята за гости — додаде Тайенд. — И не ми казвай, че ще избухне скандал, ако спя в леглото ти. Тези сачаканци са знаели за нас още преди да пристигнеш тук. — Той опразни половината си чиния.
Денил се закашля възмутено.
— Това не означава, че одобряват — което е достатъчно да поискат смяната ни или да откажат да търгуват с нас.
— И без това няма никакви сделки. Ние нямаме никаква работа тук. Сачака няма нужда да търгува с нашите страни. Приемането ни тук е жест на добра воля, нищо повече. За сачаканците ние сме просто една новост, развлечение. Предполагам, че на теб ти е било необходимо повече време да го разбереш. — Тайенд махна презрително с ръка. — Освен това разбрах, че Ачати е момък и доста те харесва. — Той присви очи. — Все още не съм разбрал дали и ти го харесваш.
Денил отново усети, че лицето му пламва, но този път не от вина.
— Ачати мие приятел — каза той.
— _Единственият_ ти приятел сред сачаканците — продължи Тайенд, насочвайки ножа си към Денил, за да подчертае думите си. — Няма да можеш да го мотаеш дълго време. Какво ще правиш, когато му омръзне да чака? Не ми изглежда като човек, който бих искал да ядосам.
Денил отвори уста да възрази, но после ги затвори.
— Веднъж каза същото и за мен — рече най-накрая той.
Тайенд се усмихна.
— След като те опознах, се оказа не чак толкова страшен. Понякога дори си малко жалък, винаги се притесняваш какво си мислят хората, заравяш се в изследванията си, за да се чувстваш полезен.
— Това е важно проучване! — възрази Денил.
— О. Да. Много важно. По-важно от мен.
— Навремето ти също се интересуваше от него. Но щом нещата се промениха от скитане насам-натам в усилена работа, изведнъж вече не представляваше интерес за теб.
Погледът на Тайенд проблесна гневно, но той се поколеба и извърна очи.
— Сигурно е изглеждало така. Просто смятах, че повече няма с какво да помогна. Винаги ти се занимаваше с писането. Щом напуснах Голямата библиотека, аз се превърнах в жалко подобие на учен.
При тези му думи раздразнението на Денил се стопи.
— Никога не си бил жалко подобие на учен — каза му той. — Ако знаех, че проучването все още те интересува, щях да намеря начин да те включа в него.
Тайенд го погледна и се намръщи.
— А аз смятах, че предпочиташ да ме държиш настрани. И пристигането ти в Сачака без мен го потвърди.