После Наки се наведе напред и я целуна. В съзнанието на Лилия се втурнаха отново всички надежди и мисли, които останалите ученици не одобряваха и сърцето ѝ заби ускорено. Тя отвърна на целувката, без да се осмели да помисли какво следва, за да не развали момента.
Накрая Наки прекъсна целувката. Очите ѝ бяха тъмни, а по лицето ѝ не можеше да се разчете нищо. Лилия искаше да ѝ каже, че я обича, но се поколеба, уплашена, че може да греши и това да отблъсне Наки.
Внезапно приятелката ѝ се ухили и скочи от леглото.
— Хайде да отидем в библиотеката — каза тя. — Там имам скрит малко роет.
«Не можем ли да направим нищо без роет»? Лилия потисна тази мисъл и се изправи.
— Добре…
Докато вървяха към библиотеката, Наки се оживяваше все повече, движенията ѝ бяха трескави и възбудени. Щом запали мангала, тя накара Лилия да вдъхне дълбоко пушека. Момичетата се настаниха в две големи кресла.
— Баща ти няма ли да дойде тук? — попита Лилия, преди опиатът да я накара да забрави за всички тревоги.
— Той ще легне да спи — отвърна Наки. — Преди да пристигнеш се оплакваше колко дълъг бил денят и колко е изморен.
Двете поседяха известно време, наслаждавайки се на роета, после Наки стана и отиде до покритата със стъкло маса. Надвеси се над нея, взирайки се в съдържанието ѝ, после рязко се изправи и я отвори. Бръкна вътре и извади нещо, а когато тръгна обратно към креслата, Лилия видя, че носи книгата, която ѝ беше показала предишния път. Онази, в която се обясняваше как се използва черната магия.
В гърдите на Лилия се зароди леко безпокойство, но всъщност я мързеше дори да се намръщи. Наки се отпусна с въздишка в креслото си. После повдигна книгата и я погледна замислено. Отвори я и внимателно разгърна страниците ѝ.
— Сигурно мога да цитирам цели глави от нея.
— Колко често си я разглеждала? — попита Лилия.
— Повече, отколкото мога да си спомня — сви рамене Наки. — Баща ми трябва да е разбрал, че ако ми забрани да правя нещо, аз го приемам като предизвикателство.
— Чела ли си я цялата?
Наки погледна Лилия и се усмихна.
— Разбира се. Книгата не е голяма.
— Значи си прочела и частта за…
Наки се ухили още по-широко.
— Частта за черната магия. Да. Прочетох я. — Тя наведе поглед. — Невероятно подробна е. Често съм се чудила дали бих могла да я направя, ако използвам инструкциите.
— Но черната магия не може да се научи от книга — напомни ѝ Лилия. — Познанието трябва да се прехвърли направо в ума.
— Така е. Зачудих се защо тогава са си правили труда да го записват. — Наки прелисти страниците и подаде отворената книга на Лилия. — Ти какво мислиш?
Въпреки роета Лилия се поколеба. Дори четенето на книги за черната магия беше забранено.
— Прочети я — каза Наки. — Винаги съм искала да я покажа на някого и да попитам за неговото мнение, но никога не съм имала на кого да се доверя.
Сърцето на Лилия запя. Момичето се усмихна на Наки и взе книгата. «Тя ми се доверява. Смята, че мнението ми означава нещо». Лилия наведе поглед към отворената страница и зачете.
С>
«… начините, по които тялото постига това, не толкова се разбират, колкото могат да се почувстват. Това се отнася и до висшата магия. В началото на обучението чиракът трябва да разбере какво му казват сетивата му: че тялото му е съд, а кожата, като природна бариера пред магията, задържа силата му вътре. И ако се случи така, че той намери пробив в бариерата на някой друг (както в ритуалите на висшата магия), той може да проникне със сетивата си в тялото му по начин, различен от лечителството, и да открие силата, която се съдържа вътре. Той може да влияе върху тази сила, да я отнеме или да добави още към нея. Макар да е възможно да се разбере колко енергия съдържа един човек, няма как да се прецени колко силен е той. Физическото изтощение на човек с източена енергия може да бъде почувствано, което предполага, че щом магическата енергия е отнета, физическата енергия също намалява, но докато не бъде изчерпана докрай, няма как да се разбере дали магията е изчезнала напълно. Освен това е трудно да се почувства и манипулира магията едновременно с усещането и манипулацията на физическото тяло чрез лечителството…»
С$
Оттук нататък авторът продължаваше да разсъждава върху лечителството. «Стилът му е ужасен — помисли си Лилия. — Просто не спира да повтаря едно и също непрекъснато, без да стига до някъде. Няма нито един нов абзац. — Тя прелисти книгата. — Нито един в цялата книга».
— Е? Какво мислиш? — попита Наки и сипа още роет в мангала.
Лилия се върна на страницата, където се говореше за черната магия, и отново се насили