да я прочете.
— Не е казано много.
— Но е повече, отколкото някой ни е казвал досега — посочи Наки. — Опитах се да усетя магията си по описания начин.
Лилия я погледна.
— И?
Наки се усмихна.
— Мисля, че успях да го схвана. — Тя се наведе напред. — Опитай и ти.
— Сега ли? — възрази слабо Лилия. Чувстваше се твърде мързелива, за да опитва каквито и да било трикове с ума си.
— Да. Лесно е, щом схванеш механизма му. А ако си глътнала малко дим, направо ти завърта главата. — Очите на Наки проблеснаха.
Лилия сви рамене и затвори очи. Опита се да се пребори с летаргията, после извика в съзнанието си образа на врата, както бе учена да вижда входа към магическия ѝ източник. Тя я отвори, почувства гъдел в сетивата си и ефектът от роета леко се разсея.
Както обикновено, тя си представи стаята в главата си, малка, с разпръснати мебели, напомняща ѝ едновременно за спалничката, която делеше с роднините си, и за стаята ѝ в жилищните помещения на учениците. Тя бе изпълнена с топла светлина.
«Но в книгата пише, че това е просто начин да визуализирам силата си. Бариерата на кожата ми представлява истинската стена. Значи би трябвало да мога…»
Тя накара стените да се махнат и те се стопиха в тъмнината. Топлината и блясъка на светлината постепенно се изгубиха, оставяйки някакво странно присъствие. Лилия посегна към него и почувства формата му. То нямаше ръце и крака, но въпреки това… тя го усещаше като собствената си физическа форма, очертана върху магията, съхранена в тялото ѝ.
Известно време тя размишляваше върху това, но после си спомни Наки и върна присъствието вътре в себе си.
— Беше… невероятно — ахна тя.
Наки се усмихна.
— Получи ли се? Знаех си, че ще успееш. Много си умна. — Тя се изправи, приближи се до Лилия, облегна се на креслото и отмести ръцете ѝ така, че да може да чете в книгата. — Да опитаме нещо друго. Да видим, дали ще успееш да почувстваш моята магия.
— Но… ти трябва да се порежеш, за да го направя.
Наки се наведе към нея. Дъхът ѝ миришеше на роет. Устните ѝ се извиха подканящо.
— Ще го направя заради теб. Всичко бих направила заради теб.
Лилия погледна приятелката си и топлина изпълни сърцето ѝ.
— И аз бих направила всичко за _теб_ — отвърна тя прочувствено.
Усмивката на Наки грейна от задоволство.
— Да го направим — каза тя. Огледа се, после отиде с танцуваща стъпка до покритата със стъкло маса и отново бръкна вътре. Извади нещо, което беше малко и се събираше в шепата ѝ. — Стар е, затова не знам, дали е достатъчно остър… ох! Да, стана.
Наки седна на облегалката на креслото и протегна ръка. На дланта ѝ лежеше миниатюрен нож, а кожата ѝ бе осеяна с капчици кръв. Лилия усети ледени тръпки, които почти проясниха главата ѝ.
— Хайде, преди да се е изцелила.
«Бих направила всичко за теб». Лилия неохотно хвана ножа в едната си ръка, а с другата улови пръстите на Наки. После затвори очи.
Не беше трудно отново да почувства магията си по новия начин. Някак си знаеше как да изпрати съзнанието си напред, за да открие ръката ѝ. След това го долови. Чуждото присъствие беше слабо… освен там. Порязването проблесна като светкавица в съзнанието ѝ. Привличаше я като обещание за слънчева светлина в края на тунела. Когато се пресегна към него… _Наки_.
Момичето излъчваше познатата нервна възбуда и любопитство, под които прозираше гняв — стар и насочен към друг човек, сигурно баща ѝ.
— _Вземи малко от силата ми_ — разнесе се гласът на Наки в главата на Лилия.
Поток магия прескочи през пробива в бариерата и влетя в тялото ѝ. Внезапно тя осъзна колко ще е лесно да се пресегне вътре и да източи цялата енергия към себе си. Но тя не искаше и нямаше нужда да го прави. Тя се отдръпна от присъствието на Наки и отвори очи.
— Мисля, че се получи. Само че… беше много лесно. — Тя се намръщи. — Сигурно не го правя както трябва.
Един пръст нежно чертаеше линии по ръката и дланта ѝ. Лилия погледна надолу, после вдигна глава към Наки. Очите на момичето горяха от желание.
— Нека опитам аз. — Тя погледна Лилия многозначително. — Ще го направим заедно.
Лилия усети прилив на привързаност. Тя все малкия нож, стисна зъби и го прокара по кожата си. Наки се наведе напред и нежно докосна порязаното. Когато затвори очи, Лилия направи същото, чудейки се какво ли ще е усещането да има повредена бариера. Този път присъствието ѝ придоби съвсем различна форма. Пробивът в защитата можеше да бъде намерен лесно; той породи в нея тревога, която я караше да се чувства нащрек. Внезапно тя отново почувства присъствието на Наки, но този път нямаше и следа от чувствата ѝ.