Обзе я странна слабост, подобна на причиняваната от роета, и тя усети как енергията ѝ изтича.
Но потокът енергия спря също толкова бързо, както бе започнал. Тя усети как Наки пуска ръката ѝ и бавно се върна във физическия свят. Приятелката ѝ се мръщеше и клатеше глава.
— Мисля, че не се получи.
— Така ли? — попита изненадано Лилия. — Сигурна съм, че усетих как отнемаш от силата ми.
Наки отново поклати глава. Устните ѝ леко се нацупиха, тя се върна при креслото си и се тръсна в него.
— Нищо не усетих. Нито пробива в бариерата ти. Нито теб. — Тя въздъхна. — През всичките тези години ми се искаше да опитам… и сега, когато намерих човек, на когото да вярвам, просто не се получи…
— Ами ако беше толкова лесно, сигурно щеше да е възможно да се учи от книга. Ако искащ бихме могли да опитаме пак — предложи Лилия.
Наки поклати глава. Тя погледна мълчаливо към мангала, после използва малко магия, за да го отвори и изхвърли димящото му съдържание. После стана и го прибра.
— Хайде да си лягаме.
Изпълнена с облекчение, защото бе започнала да усеща замаяност и главоболие, което означаваше, че бе погълнала твърде много роет, Лилия стана и излезе след приятелката си от библиотеката. Наки подмина спалнята си и влезе в гостната, където спеше приятелката ѝ. Тя отиде директно до украсения сандък, порови под купчините одеяла и измъкна бутилка вино.
— Жадна ли си?
Лилия се поколеба, но кимна. Макар главата ѝ все още да се въртеше от роета, тя беше много жадна. Наки отвори бутилката и я прилепи към устните си. След като отпи голяма глътка, тя се усмихна и я подаде на Лилия. — Нямаме чаши. Баща ми ми забрани виното и роета, но аз имам приятели сред слугите.
Лилия отпи неловко от бутилката. Наки въздъхна и се тръсна на леглото. Когато Лилия ѝ подаде бутилката, тя отказа с махване на ръката.
— Той не ми е истински баща — промърмори тя. — Майка се омъжи за него, след като истинският ми баща почина. След смъртта ѝ Лейдън наследи всичко нейно, включително и мен. Никога не сме се харесвали. Веднага щом завърша, той ще ме омъжи за първия, който поиска ръката ми, само и само да се отърве от мен. — Тя отново въздъхна.
Лилия остави бутилката настрани и легна до приятелката си.
— Това е ужасно. — Мисълта, че Наки ще бъде омъжена за човек, когото очевидно
никога нямаше да пожелае, накара сърцето ѝ да се свие. «Ако го направи след дипломирането… това е след половин година!» Дали тогава отново ще могат да се виждат? Дали щяха да запазят тайната на любовта си?
— Ще ми се да беше мъртъв — промърмори Наки. Тя извърна глава и погледна към Лилия. — Ти каза, че ще направиш всичко за мен. Ако поискам, ще го убиеш ли?
Лилия се усмихна и сви рамене. Виното бе замаяло главата ѝ и тя нямаше сили да отговори. «Сигурно има и друг начин да разрешим проблемите на Наки. Убийството е малко крайно». Ами ако нямаше? «Бих ли могла да използвам черната магия и да го прикрия? Да го направя да изглежда като нещастен случай?» Наки мърмореше нещо, но думите ѝ звучаха като отдалеч и Лилия се нуждаеше от твърде голяма концентрация, за да ги разбере.
Съзнанието ѝ се изпълни с мрачни мисли и Лилия потъна в странни и ярки сънища, където отърваваше Наки от всичките ѝ проблеми, а след това двете заживяваха живот, изпълнен с любов и тайни, в къща с много стълбища, скрити врати и шкафове, пълни с дразнещо неразгадаеми книги.
Глава 11
Недоразумение
Докато каретата спираше пред кулата, Сония се усмихна накриво. Намирането на подходящ затвор за Лорандра се бе оказало доста трудно. Градската стража отказа да приеме магьосница — дори и с блокирани сили — в своя затвор. В земите на Гилдията нямаше затвори, а в жилищните помещения на магьосниците нямаше място за нея — дори и да имаше, магьосниците едва ли щяха да са доволни да им бъде съседка. Обмислиха възможността да я оставят в жилищните помещения на прислугата, но те бяха още по-препълнени — «Трябва да се направи нещо по въпроса», отбеляза Оусън. Оставянето ѝ завинаги в Купола беше подметнато само на шега.
Временно решение бе да използват Наблюдателницата вместо затвор. Възстановяването на кулата беше започнало преди ичанското нашествие, по предложение на Акарин. След като бе завършена, няколко години бе използвана от алхимиците за изследване на времето. Накрая бе дадена под наем на Стражата, за тренировъчни цели, с условието да я поддържат и в нея винаги да има човек. Макар ясно да бяха заявили, че не искат Лорандра в затвора си, стражниците с готовност се съгласиха да я охраняват в Наблюдателницата, така че очевидно не ги притесняваше това, че е магьосница. След като обмисли ситуацията, Сония осъзна, че защитата на кулата от Скелин би била по-лесна, отколкото защитата на градския затвор. Корупцията сред пазачите на затвора беше водила до много бягства. Вероятността някой от пазачите да пусне Лорандра щеше да е много по-малка, ако я охраняваше по-малка група внимателно подбрани доверени стражи.