— Шапки. Ръкавици. Дрехи. Одеяла. Кошници. Зависи от конеца. По-меките и фини конци са за ръкавици. Здравите и гъвкавите са за кошници.
— Трайни ли са?
— Зависи какво правиш и колко е дебел конецът. Бинда се разтяга, което е добре за някои неща, но не и за други. Ако искаме по-сбит плат, тогава тъчем.
— От какво правите конците?
В погледа на Лорандра се промъкна резервираност.
— Най-вече от риберова вълна. Има един вид трева, която може да се смекчи и да се увива за кошници, но не съм я виждала на юг от пустинята, както и фини, меки конци, които се извличат от гнездата на големи пеперуди, но тях могат да си ги позволят само богатите.
— Пеперуди? Тук пеперудите изяждат платовете и не произвеждат конци, от които да се правят облекла. — Сония се усмихна. — Какво представлява платът?
— Мек, но здрав. Обикновено се излъсква до блясък, а за бродирането на различни картини върху него се използват други конци. — Лорандра се намръщи. — Чувала съм за жени, чиито поли са били шити в продължение на години.
— Ти самата не си ли ги виждала?
Лорандра се намръщи.
— Единственият пеперуден плат, който съм виждала, е носен от кагар.
Сония долови презрението и страха в гласа на жената и се замисли кои ли са тези кагар.
— Това да не са хората, които убиват всички, притежаващи магия? А самите те са магьосници?
Лорандра я стрелна с враждебен поглед.
— Да.
— Защо убиват магьосниците?
— Магията е зло.
— Но самите те я използват.
— Те правят голяма жертва, за да пречистят обществото ни. — В гласа ѝ се долавяше горчивина.
— Ти смяташ ли, че магията е зло?
Лорандра сви рамене.
— Смяташ ли, че след като силата ти е блокирана, ще ти позволят да живеещ ако се върнеш обратно?
Жената се обърна и я погледна.
— Смятате да ме върнете обратно?
Сония предпочете да не отговаря. Лорандра въздъхна.
— Не. Целта им е да прочистят магията от кръвните ни линии. Няма значение, че съм твърде стара, за да раждам деца. Може да науча останалите на злото.
— Това е невероятно. Сигурно нямат врагове, срещу които да се защитават. Ами съседните земи? И те ли забраняват магията?
Жената поклати глава.
— Нямаме съседни земи. _Кагар_ са ги победили всичките преди сто години.
— _Всичките_? А те колко са били?
— Стотици. Повечето са били малки, но заедно правят вашите Обединени земи да изглеждат незначителни. — Лорандра се усмихна мрачно. — Единствената ви надежда е да не поглеждат отвъд пустинята, защото тогава Сачака ще е най-малкият ви проблем.
Сония почувства как стомахът ѝ се свива, но тогава си спомни как Лорандра не знаеше, че Калън може да прочете съзнанието ѝ. «Народът на Лорандра не познава черната магия и упорито се опитва да прочисти магията от родовите си линии». И въпреки това са победили всичките си съседи.
— Ако го направят и наистина се окажат заплаха, ти и Скелин ще се озовете в беда, също като нас — посочи Сония. — Наистина е жалко, че не се присъединихте към Гилдията още щом пристигнахте. Ние щяхме да научим за новата страна, а вие щяхте да си осигурите защитата ни. Ако Скелин…
— Черна магьоснице Сония — разнесе се глас иззад вратата.
Сония се обърна и видя капитана да наднича през прозорчето.
— Да?
— Един човек ви търси… Важно е.
Сония се изправи и тръгна към вратата. Докато капитанът я отключваше, тя се обърна към Лорандра. Жената я изгледа за миг, след което се върна към работата си. По време на разговора им тръбата беше станала доста по-дълга, отбеляза Сония.
Чакаше я един от сътрудниците на Черния магьосник Калън, който навремето беше следил всяко нейно движение. Тя се опита да скрие неприязънта си, а и човекът изглеждаше разтревожен и разстроен.
— Простете за прекъсването, Черна магьоснице Сония — каза той. — Извършено е убийство. На магьосник. В града. Черен магьосник Калън е вече там. Трябва да се присъедините към него.
Тя рязко си пое дъх. Убийството на магьосник и без това си бе достатъчно тревожно
събитие, но присъствието на Калън и нейното призоваване означаваха само едно нещо. Жертвата бе убита с черна магия.
Денил въздъхна, облегна се назад и огледа кабинета си. Възможността да отдъхва, опрян на меката облегалка на стола, бе обикновено удобство, което му напомняше за дома. Бюрото пред него също бе пример на киралийска практичност и функционалност, каквито не се забелязваха в сачаканските домове. Ако не бяха извитите стени, той можеше да си представи, че се намира в Имардин.
Може би в сачаканските домове имаше столове и бюра, в личните стаи, които той не беше виждал. Може би сачаканците имаха дори по-удобни мебели за работа и учение. «Ако имат, те не са си направили труда да обзаведат Дома на Гилдията с тях. Но това ми върши идеална работа».