— Имам нужда от съвета ти.
Тя го погледна предпазливо.
— Така ли?
— Неизбежно бе някой да се разболее или да се нарани толкова лошо, че единственият начин да оцелее е ако аз го изцеля — каза той. — Така или иначе смятах да им помогна.
Винаги съм знаел, че ще има последствия. Бих искал да те попитам според теб какви ще бъдат те и мога ли да ги избегна или поне да ги огранича?
Тя го погледна мълчаливо със сериозно изражение на лицето си и кимна.
— Това го обсъждахме — каза тя и по тона ѝ той се досети, че не става въпрос за тях двамата, а за фракцията ѝ.
— И?
— Савара смята, че ще откажеш да ги изцелиш. Зарала каза, че ще изчакаш да те помолят.
— _Трябва_ ли да изчакам? А дали Калия е толкова безскрупулна, че да остави едно момиче да умре?
— Възможно е. — Тивара се намръщи. — Извинението ѝ ще бъде, че ти си дал ясно да се разбере, че нямаш желание да споделяш лечителството и тя уважава решението ти. Хората ще трябва да решат кое е по-лошото — това, че тя не те е помолила, или че ти не си предложил — и сигурно ще изберат нейната страна. Досега не си използвал лечителските си сили и по никакъв начин не си показал, че ще няма да откажеш, ако те помолят.
— Значи не трябва да чакам. Ще приемат ли хората използването на лечителските ми способности като перчене, щом отказвам да ги науча?
— Може би. Не и ако ги използваш само в случай че пациентът не може да бъде спасен по друг начин.
— Ами онези, които изпитват болка?
— Ако им помогнеш, това ще покаже, че изпитваш съчувствие.
— От болен зъб боли. Както и от повечето ежедневни неразположения. В такива случаи нормално ли е да откажа да използвам лечителството? Или щом започна веднъж, те ще очакват от мен да го прилагам всеки път?
Тивара се намръщи, но после внезапно се усмихна.
— Може и да си заслужава, ако така Калия остане без работа. — Но след това тя отново стана сериозна и поклати глава. — Това би било глупаво. Калия има твърде много поддръжници. — Раменете ѝ се повдигнаха във въздишка, която той не можа да чуе заради шума на водата. — Ще има различни мнения дали си прав да откажеш изцеляване с магия и е възможно мненията да се променят, ако се окаже, че става въпрос за зъбобол. Според мен повечето хора ще се съгласят, че има моменти, в които имаш правото да откажеш, но е интересно да се види дали ще ти позволят ти да решиш кога.
Той кимна.
— Нещо друго?
— Погрижи се да получиш разрешението на пациента или родителите му, преди да предприемеш каквото и да било — додаде тя.
— Трябва ли да питам Калия?
Тя потрепна.
— Зарала се притесняваше най-много за това. Ако попиташ Калия, тя ще ти забрани да използваш магия, за да изцеляваш хората, и ще настоява да научиш нея. А ако някой пациент умре, вината пак ще е твоя, защото си отказал. Ако не я попиташ ще проявиш неуважение към нея като твой началник, и тъй като си мъж, това се приема особено зле. Но ако спасиш нечий живот, хората ще ги простят това неуважение. Колкото са поддръжниците на Калия, толкова други не я харесват. — Тя разпери ръце. — В своя защита можеш да посочиш, че никой тук не иска разрешение от Калия да лекува болните или ранени Изменници. Пациентите избират да отидат в лечебницата.
Лоркин въздъхна.
— Вие, Изменниците, трябва да вземете по-лесното решение — каза ѝ той. — Укриването на познанието за създаването на камъните не заплашва живота на никого.
— Ти се възползваш от камъните и без да си участвал в създаването им — посочи тя. — Защо в замяна и ние да не се възползваме от изцеляването?
Той се ухили.
— Казано по този начин, всичко изглежда често и почтено.
— Щеше да е така, ако не беше само един киралиецът, който се възползва от камъните и много, много Изменници, които биха могли да се възползват от лечителската магия.
Той срещна погледа ѝ и забеляза в него нещо, което накара сърцето му да се отпусне. «Тя разбира. И ми показва, че разбира — и може би одобрява — причината да остана тук».
Внезапно силно му се прииска да я целуне, но успя да устои на порива. Все пак тя не бе показала по никакъв начин, че приема и другата причина, поради която той бе решил да остане в Убежището: заради нея.
— Благодаря ти — каза той и се изправи.
— Успех — отвърна му тя.
Той неохотно се обърна и тръгна по коридора. Макар да знаеше, че решението, което беше взел, щеше да му създаде много неприятности, разговорът с Тивара го беше убедил, че може да се справи, без да влошава последствията.
Сега му оставаше само да реши кога да го направи.