Тя се намръщи.
— Ами ако пристигне съобщение от Лоркин, докато ви няма?
— Ще го предадете на получателя му през кръвния пръстен.
Тя кимна.
— Може би Изменниците могат да изпратят някое до вас.
— Съмнява ме да имат връзки в племената — посочи той. — А може би е по-добре да не разчитаме твърде на Изменниците. Доколкото знаем, те не са ни врагове. Но не са и съюзници.
Кабинетът на Разпоредителя беше пълен с Висши машве. Както винаги, имаше повече магьосници, отколкото столове и Сония развеселено отбеляза кои стоят прави и кои са седнали. Традиционно Повелите на дисциплините бяха най-гласовитата група. Лейди Винара, лорд Пийкин и лорд Гарел седяха най-близо до бюрото на Оусън. Макар лорд Болкан да имаше по-висш пост, той бе избрал да се облегне на стената със скръстени ръце.
Деканите, лордовете Ротан, Ерейк и Телано, както и директорът на Университета Джерик също бяха седнали, но на по-прости столове, които обикновено стояха подредени около масата. Сония често се чудеше дали Оусън събира приятели за вечеря тук и ако да, колко често го прави. Нея никога не я бяха канили.
Лечителят и алхимикът, които Сония завари в стаята за гости в дома на Наки, също бяха тук, застанали в дъното на стаята. Встрани от групичките седеше един от съветниците на краля и Сония се зачуди, не за пръв път, дали те получават специално обучение как да не привличат вниманието — да могат да наблюдават, без да бъдат наблюдавани.
Както винаги, тя и Черният магьосник Калън стояха прави. Когато Сония пристигна, Калън вече се извисяваше над останалите. Макар да си каза, че ще е по-лесно, ако всички я виждат, докато им разказва за откритията си, тя трябваше да признае, че една малка, непокорна част от нея предпочиташе да стои права и да излъчва същия авторитет като него.
Вратата се отвори и всички се обърнаха към Директора на учениците Нарън, който влезе в стаята. Той бе по-млад от предшественика си Аринд, но бе също толкова строг и без чувство за хумор. След като Оусън го поздрави, той се огледа и кимна учтиво. Когато погледът му попадна върху нея и Калън, той се намръщи.
— Кой пази Лилия? — попита разтревожено директорът.
Сония погледна към Калън и забеляза, че на него също му е забавно.
— Лилия не е по-силна от обичайното — напомни му тя. — Двамата магьосници, които я пазят, няма да срещнат проблеми при удържането ѝ.
Той примигна и се изчерви.
— Ах, простете ми. Забравих.
— Значи Лилия не е взимала сила от никого? — попита Винара, поглеждайки към Сония.
— Не засякох никакви неестествени нива на сила в нея. Може да е почерпила енергия от някого, а след това да я е употребила, но не си спомня нищо такова, с изключение…
Оусън се прокашля и вдигна ръце, за да сложи край на разговорите им.
— Простете, че ви прекъсвам, но трябва да започнем от самото начало. — Той погледна към дъното на стаята. — Лордове Роа и Пари, моля, разкажете ни как научихте за убийството на лорд Лейдън.
Лечителят и алхимикът пристъпиха напред. Всички се обърнаха към тях, но пръв заговори алхимикът.
— Разговарях с лорд Роа, когато пристигна съобщение от лейди Наки, че баща ѝ е бил убит през нощта. Отидохме веднага в къщата ѝ, където тя ни показа тялото на лорд Лейдън и ни каза, че сигурно Лилия го е убила. Лорд Роа прегледа Лейдън и установи, че енергията му е източена, а аз разпитах Наки защо смята, че съученичката ѝ е виновна за това. — Той се поколеба и лицето му придоби разтревожено изражение. — Тя призна, че предишната вечер двете с Лилия са разглеждали книга за черната магия. И двете са експериментирали с инструкциите, като са смятали, че няма опасност да успеят, защото черната магия не може да се научи от книга. Тя не бе успяла и Лилия също заявила, че не е постигнала успех, но сега, след като баща ѝ е бил убит с черна магия, Наки не можела да се сети за някой друг, когото да обвини. — Той погледна към Калън. — Черният магьосник Калън пристигна и двамата отидохме в стаята за гости. Лилия спеше, но при пристигането ни се събуди. Изглеждаше изненадана и шокирана от новините, и обвиненията на Наки.
— Но по ръцете ѝ очевидно имаше засъхнала кръв — додаде лечителят и погледна към Сония. — Кръв ли беше?
Сония кимна.
— Да. Имаше ли много кръв по и около трупа на лорд Лейдън?
— Малко. Разрезът бе чист.
— Странно — каза лейди Винара. — Защо е почистила тялото, но не и ръцете си?
— Може би във вълнението си и в тъмнината не е забелязала, че са изцапани — предположи Гарел.
— Лилия не си спомня как се е изцапала — каза им Сония. Вниманието им отново се насочи към нея. Тя погледна към лорд Пари, който потвърди с кимване, че няма какво друго да добави. — Когато пристигнах в къщата, Лилия все още бе в леглото — обясни тя. — Калън отиде да потърси книгата, а аз огледах кръвта и разчетох съзнанието ѝ.