— Предлагам да отложим завършването на Наки — каза директорът Джерик. — Тя е изгубила баща си. Това е достатъчно болезнено. Освен това трябва да се справи с неочакваната отговорност, която идва с наследството на семейното богатство. Сигурно така или иначе ще изостане в уроците си.
— Тя трябва да се извини публично — добави Гарет. — И завръщането ѝ в Университета да зависи от това да не извършва повече престъпления.
— С колко да отложим завършването ѝ? — попита Оусън.
— Една година? — предложи Джерик.
— Три — отсече решително Винара. — Наказанието трябва да действа като спирачка, а не да бъде ваканция.
— Някакви възражения или предложения? — попита Оусън. Никой не се обади. Той кимна. — А наказанието на Лилия?
— Зависи от това дали е убила лорд Лейдън — посочи Пийкин. — Какви доказателства имаме?
— Никакви — каза Калън. — Няма свидетели. Слугите не са видели и чули нищо. Разполагаме само със заключението на Наки, че Лилия е овладяла черната магия и единственият човек в къщата, който е разполагал с подобно познание, би трябвало да е извършителят.
— Погледнато от този ъгъл, е очевидно, че убиецът е Лилия — каза Винара. Тя се обърна към Сония и ъгълчетата на устните ѝ се извиха нагоре. — Ако не вземем предвид факта, че момичето не си спомня нищо за това. Изглежда ли като човек, готов да извърши нещо такова?
Сония поклати глава.
— Не. Тя е наистина ужасена и се страхува, че може да е направила нещо в съня си или под влиянието на роета.
— Възможно ли е да е действала в някакво опиянено състояние и да не си спомня? — попита Пийкин. — Все пак Наки ѝ го е подхвърлила.
Сония потрепери.
— Научих се да не се изненадвам от нищо, когато става въпрос за разрушителното действие на роета, но не съм чувала за нищо подобно досега. Но дори да е така. Лилия все пак не е убила умишлено и хладнокръвно лорд Лейдън. Случилото се може да се определи само като нещастен случай.
Всички в стаята се замислиха. Върховният повелител Болкан пристъпи напред.
— Едно нещо е сигурно: Лилия е овладяла черната магия. Кралят и хората ще очакват от нас да се погрижим момичето да не представлява опасност за никого, ако остане жива.
— Трябва да блокираме силата ѝ — каза Винара.
— Това може ли да стане? — попита Пийкин, поглеждайки към Калън и Сония.
— Досега никой не се е опитвал да блокира силата на черен магьосник — каза му тя.
— Няма как да разберем дали е възможно, докато не опитаме.
— Ако е възможно, какво ще правим с нея? — попита Гарел. — Тя няма повече да е магьосник, което означава, че няма да е член на Гилдията, но не можем просто да я изхвърлим на улицата.
— Трябва да бъде наблюдавана постоянно — каза Пийкин. — Кой ще се заеме с това?
Всички се спогледаха. Лицата им потъмняха. Сония усети ледени тръпки по гърба си.
— Не може да нямаме по-добър вариант от затварянето ѝ в Наблюдателницата — чу гласа си тя.
— Не виждам да имаме някакъв избор — отвърна Винара. Останалите кимнаха.
— Докато не бъде открита причината за смъртта на лорд Лейдън, няма как да знаем може ли да ѝ се вярва — добави Гарел. — Ако е убила човек в съня си… все пак не искаме да се случи отново.
Сония потисна потреперването си. Последните затворници бяха те двамата с Акарин, макар да не ги бяха задържали задълго.
— Нека се убедим, че е настанена удобно и за нея се грижат добре — каза Оусън. — Не ми се струва правилно нейното наказание да е по-строго от това на Лорандра, която, както знаем, е нарушила законите ни и е убила много хора. Съгласни ли сте?
Последва утвърдително мърморене. Оусън погледна към Сония.
— Изглеждате ми разтревожена, Черна магьоснице Сония.
Тя кимна.
— Съгласна съм, че е нужно строго наказание, но… тя не е лош човек и е толкова млада. Ще бъде жалко да остане затворена до края на живота си. Може би трябва да преразгледаме случая ѝ след няколко години, ако е показала добро поведение.
Той сви замислено устни.
— Колко години?
— Десет? — предложи някой. Сония потрепна докато останалите замърмориха одобрително, но кимна на Оусън, който я погледна. Съмняваше се, че ще успее да ги уговори за по-кратък срок.
— И така, кой ще блокира силата ѝ? — попита той, поглеждайки от Калън към Сония.
— Аз — отвърна тя. — Стига да не възразявате, бих искала отново да прегледам спомените ѝ.
Той се усмихна и кимна.
— Не възразявам. Ако намерите още нещо, което да обяснява случилото се онази нощ то ще е добре дошло. — Той погледна към останалите магьосници. — А сега трябва да разгледаме въпроса с убийството на лорд Лейдън. Знаем къде са се намирали Сония и Калън по това време. Ако Лилия не го е убила, който тогава го е направил?