Наки разказа своята версия. С всяка нейна дума Лилия усещаше как изстива, като накрая се смрази до кости. «Но тя бе онази, която поиска да прочетем книгата и да изпробваме черната магия! Идеята беше нейна!»
Когато Наки описа как е открила тялото на баща си, тя се обърна и погледна към Лилия.
— Тя го е убила. Кой друг би могъл да го направи? Сигурно го е научила от книгата. А може би вече го е знаела. — Лицето на Наки се сгърчи и тя го скри в шепите си. — Защо? Защо го направи?
Сърцето на Лилия се сви от съчувствие.
— Не съм, Наки. Аз… — започна Лилия, но Оусън я погледна намръщено и тя преглътна думите си.
След кратка пауза, за да може Наки да се съвземе, Върховните машве я разпитаха, но на Лилия ѝ се стори, че те не очакват да научат повече, отколкото вече знаят. Оусън се обърна към Лилия и тя си пое дълбоко дъх, с надеждата гласът ѝ да не затрепери.
— Лейди Лилия — започна той. — Разкажете ни какво се случи в нощта, когато останахте в дома на лейди Наки.
Тя се опита да обясни, но всеки път, когато описваше нещо по-различно от разказа на Наки, момичето издаваше тих звук на отвращение или протест и Лилия откри, че желае да приключи по-бързо. Едва след като разказа за епизода с книгата, тя се сети, че би трябвало да спомене, че Наки я е показвала и преди това, но реши, че не си заслужава да разказва такива подробности. Когато Оусън я попита за кръвта по ръцете ѝ, тя внезапно си спомни, че е почувствала как Наки тегли от силата ѝ, но когато се опита да го каже на Оусън, той го прие като опит да отклони вниманието му от темата за кръвта. Накрая въпросите му станаха по-конкретни.
— Опитахте ли се да овладеете черната магия?
— Да — отвърна тя и лицето ѝ пламна.
— Успяхте ли?
— Да — отговори с усилие тя. — Или поне Черната магьосница Сония твърди, че съм.
— Вие ли убихте лорд Лейдън?
— Не.
Той кимна и погледна към Висшите машве, а Лилия се подготви за техните въпроси. А те бяха повече, отколкото към Наки. Когато мъчението приключи и вниманието на Оусън се насочи към залата, тя изпита облекчение.
— Няма достатъчно доказателства, за да обвиним някого в убийството на лорд Лейдън — каза той. — Но разследването още не е приключило. Обаче тук бяха признати две престъпления: опит за научаване и овладяване на черната магия. Висшите машве се споразумяха за подходящи наказания за тези престъпления, като взеха предвид възрастта на обвинените и намеренията им. — Той замълча за миг. — Наказанието на лейди Наки, която призна, че се е опитала да научи черната магия, но не е успяла, е изключване за три години от Университета и блокиране на силата ѝ, след което поведението ѝ ще бъде преразгледано и ако бъде намерено за задоволително, ще може да продължи обучението си.
В залата се разнесе лека въздишка, последвана от тихо мърморене, когато магьосници и ученици започнаха да обсъждат присъдата, но всичко утихна отново, когато Оусън продължи.
— Наказанието на лейди Лилия, която признава, че се е опитала да овладее черната магия и е успяла, е изключване от Гилдията. Силата ѝ ще бъде блокирана и тя ще бъде затворена в охранявано място. Наказанието ѝ ще бъде преразгледано след десет години.
Този път не се чу никаква въздишка. Вместо това мърморенето започна веднага и постепенно се засили. Оусън се намръщи, долавяйки тон на недоволство. Стомахът на Лилия се сви.
«Те смятат, че не е достатъчно строго. Смятат, че трябва да бъда екзекутирана. Те…»
— Това е фаворизиране! — каза някой зад гърба ѝ на висок глас.
— Наки я е накарала да го направи! — обяви друг глас.
— Не! Вие, _селяците_, винаги сте имали лошо влияние — дойде възражението.
— Моля, ескортирайте лейди Наки и лейди Лилия извън Заседателната зала — каза Оусън и усиленият му чрез магия глас преряза споровете. Залата утихна, а двамата магьосници, които бяха придружавали Лилия и Сония, пристъпиха напред и ѝ показаха с жестове, че трябва да тръгне към близката странична врата.
— Ние сме на твоя страна, Лилия! — извика някой.
За миг тя изпита облекчение, но после някой друг извика:
— Убийца! — И сърцето ѝ отново се сви. «Сега ще ме затворят. За десет години. И повече, защото независимо колко ще съм послушна, аз все пак знам как да използвам черната магия, а това означава, че съм престъпничка. О, толкова ми се иска да можеха да блокират и спомените ми заедно със силата. Защо позволих на Наки да ме уговори?»