— Не спирайте да използвате лекарствата на Калия — каза той на родителите. — Те ще помогнат за прочистването на дробовете и за успокояването на гърлото. — Той погледна надолу, видя, че клепачите на момичето потрепват и бързо добави: — Направих всичко, което можеше да се постигне с магия. Дадох на тялото ѝ втори шанс да победи треската. Мога да го направя отново, ако състоянието ѝ се влоши, но ако тялото ѝ откаже да се бори… — Той не завърши изречението, а поклати глава.
Родителите кимнаха с мрачни лица.
— Благодаря ти — каза бащата. «Интересно, че всъщност той говори, когато жената се счита за глава на семейството» — помисли си Лоркин.
Той усети нечия ръка на рамото си и се обърна към Савара, която бе застанала до него.
— По-добре си почини. Подозирам, че за това е необходима повече сила, отколкото изглежда.
Той сви рамене, макар жената да бе права. Савара погледна към поддръжницата си, която го бе довела в стаята. Тя открехна вратата, огледа коридора, обърна се към тях и кимна.
— Ти върви пръв — промърмори Савара. — Ще си тръгнем поотделно, за да не възбудим подозрения, ако ни видят.
Лоркин се измъкна в коридора и тръгна към мъжките помещения. Като че ли Савара искаше да запази в тайна изцеляването на момичето. Ако Велила се възстановеше, това нямаше ли да изглежда подозрително? Но момичето все още бе болно и нямаше да изненада никого, ако на сутринта не заподскача весело по коридорите. Щеше да се нуждае от няколко дни, за да възстанови поне част от енергията си — ако се предположи, че изобщо се стигне дотам. Повечето хора нямаше да задават въпроси, но не и Калия, която знаеше колко зле бе детето.
«Предполагам, че скоро ще разбера».
Докато робите на Ачати отнасяха остатъците от храната, Денил понечи да отпие от виното, но размисли. То бе изключително силно, а храната бе доста пикантна. Главата му бе започнала да се върти и той не се чувстваше особено добре.
За магьосниците не бе препоръчително да се напиват. Всички те постоянно поддържаха определено равнище на контрол над силата си и под влияние на алкохола той можеше да им се изплъзне. Резултатите по принцип бяха повече смущаващи, отколкото опасни, но през годините се бе случвало неколцина магьосници случайно да изгорят къщите си, след като бяха попрекалили с чашката.
Някои опиати — известни повече като отрови — можеха да ги лишат изцяло от контрол, което водеше до фатални случаи. В ранната киралийска история имаше няколко такива инциденти, повечето отпреди откриването на Лечителството. За щастие опиатите имаха странични ефекти, които предупреждаваха жертвите за опасността и им даваха време да извлекат отровата от тялото си, ако знаеха как да го направят.
Денил погледна към Ачати, който го наблюдаваше замислено. В гърдите му се зароди леко безпокойство, но същевременно пулсът му се ускори. Той си спомни деня, в който Ачати му бе разкрил желанието си да бъдат нещо повече от колеги магьосници и дипломати.
Повече от приятели. Денил бе поласкан, но и предпазлив. Забелязвайки колебанието му, Ачати му предложи да остави идеята да отлежи известно време.
Колко дълго е «известно време»?
Денил трябваше да признае, че _беше_ размишлявал върху нея. Той харесваше много Ачати. Сачаканецът го привличаше по съвсем различен начин от Тайенд. Ачати беше интелигентен и интересна компания. Не че Тайенд не беше, но освен това бе и лекомислен, безразсъден и понякога небрежен. Ачати изобщо не беше такъв.
Но нещо караше Денил да се колебае и той знаеше доста добре какво е то: Ачати бе влиятелен мъж и в политическия, и в магическия смисъл. Това го привличаше, но Денил не забравяше, че Ачати е сачаканец и черен магьосник. Не можеше да забрави и за ичанското нашествие и как Киралия се бе оказала съвсем близо до опасността да бъде завладяна от изгнаниците на това могъщо общество.
«Той не е ичани — напомни си Денил. — Сачака не е пълна с амбициозни, смъртоносни черни магьосници, които копнеят да завладяват земи. Ачати е пълната противоположност на ичаните — цивилизован мъж, който копнее за мир между нашите държави. Но дори да е така, не бива да се смесват политиката и удоволствието… освен ако удоволствието е политика».
Съдейки по връзките и трагичните любовни истории на придворните в Обединените земи, нещата можеха наистина да се объркат и да завършат зле поне за едната от страните.