Щом излезе, в стаята се надигна мърморене. Лоркин погледна към Ивар, който му се усмихна в отговор.
— Тя е ядосана. Много, много ядосана. Но ти го очакваше, нали? Магическото изцеление получи ли се?
Лоркин се намръщи.
— Съдейки по реакцията ѝ, може би да.
— Нима не знаеш? — В гласа на Ивар се промъкна изненада.
— Не. Магическото изцеление не може да лекува всичко. Треска от този тип може да се окаже фатална, ако тялото на пациента е неспособно да се бори с нея. Магията може само да изцели нанесените щети и да възстанови част от силите му.
Ивар поклати глава.
— Ако поддръжниците на Калия знаеха това, те може би нямаше да са склонни да си играят тази игра на изчакване с теб.
— Ами надявам се, че им е харесала — отвърна рязко Лоркин. — Защото аз не обичам да си играя с живота на хората.
Ивар го погледна замислено и кимна.
— Ако момичето оживее, поне ще те накара да се почувстваш добре.
Лоркин въздъхна.
— Да. — Той погледна към приятеля си. — Предполагам, че няма да можеш да провериш как е?
Приятелят му се изправи.
— Мога. Ако случайно Калия вече се е върнала, ще ти намигна, ако всичко е наред, ще свия рамене, ако още не е сигурно и ще си събера погледа, ако нещата не вървят на добре. — Той се ухили. — Успех.
Ивар се обърна и тръгна към коридора. Лоркин го изпрати с поглед, но някой го повика по име и вниманието му отново се насочи към пациентите.
— Болницата в Западния квартал има малко местни пациенти — обясни Сония, докато двамата с Дориен вървяха по главния коридор. — Но тя е пригодена предимно за чужденци, тъй като се намира близо до Пристанището и пазара.
Дориен се засмя.
— Предполагам, че те нямат болници в своите държави.
— Всъщност някои от Обединените земи имат — каза му тя. — Вин и Лонмар са разкрили по няколко, а Лай е в процес на отваряне на първата. Уреждат ги или лечители, които са се вдъхновили да отварят болници навсякъде или местни лечители, които искат да помагат на съгражданите си по същия начин като Киралия.
— Но не и в Елийн?
Тя поклати глава.
— Не, че не са опитвали. Елийнският крал не им позволява. Страната има своя гилдия на лечители-немагьосници, която е основана много преди нашата Еилдия. Те не са особено доволни, че магьосниците ще им отнемат хляба. Така. Стаите за лечение тук са разположени по почти същия начин…
Сония отиде до вратата с нужния номер. Тя почука тихо. Скоро вратата се отвори и пред тях се появи ухиленото лице на една от лечителките от Северния квартал.
— Хайде, влизайте — каза Силия, махвайки им с ръка, след което затвори вратата зад гърбовете им.
Стаята приличаше на онази в Северния квартал. В средата бе разположена маса с два стола за пациента и придружителя му, и място за лечителя срещу тях.
Вместо лечител, там ги очакваше Сери. Той се усмихна, но позата му бе изгърбена и напрегната. Погледът му се отмести от Сония към Дориен.
— Значи това е новият ти помощник и телохранител? — попита той.
Сония тихо изсумтя.
— Помощник, да. Колкото до това кой на кого е телохранител… — Тя погледна към Дориен, който се усмихна накриво. — Ще видим как ще се развият нещата. Сери, това е Дориен. Дориен, това е Сери.
Двамата мъже си кимнаха учтиво.
— Отдавна ли ни чакате? — попита Дориен.
Сери сви рамене.
— От известно време. Дойдох по-рано.
— За да огледате мястото?
— Разбира се.
— Как вървят делата ти? — попита Сония.
Усмивката на Сери се стопи и той внезапно придоби изпит и изморен вид.
Не много успешно. Добре, че скътах доста средства, в случай че настъпят подобни
времена.
— Дълго ли ще продължи?
Той се намръщи.
— Поне година. Изкушавах се да оставя всичко на теб и да се махна от града, ако не беше… — Крадецът разпери ръце.
«Аний — помисли си тя. — Дано успее да се измъкне, без да предизвика подозрения». Сери беше получил съобщение, че Аний ще посети един от тукашните лечители. Можеха само да се надяват, че наистина го е изпратила дъщеря му, а не се опитват да му поставят капан. «И затова двамата с Дориен сме тук».
Те поговориха още няколко минути. Тя бе предупредила Дориен да не задава въпроси за делата на Сери и за щастие той послуша съвета ѝ. Колкото по-малко неща знаеше, толкова по-малка бе опасността да наруши някой закон.
Почукване по вратата накара и тримата да се обърнат. Сония отиде до вратата и я открехна. Тя въздъхна с облекчение, когато видя отвън Аний и Силия. Отвори вратата широко, благодари на Силия и пусна Аний вътре.